3 въпроса към Татяна Уайрънс

Актуализирано: 18 Юли 2018

МД: Сега е лято. Кой е идеалният начин за почивка и ваканция? Очакваш ли нещо с нетърпение това лято?


ТУ: За мен идеалният начин за почивка е да си на спокойно и тихо място с любимия човек или хора. Прохладна градина, песен на птици, хамак или удобен стол, интересна книга, бродерия, чаша кафе… От това лято очаквам повечето от тези неща.

МД: Ти беше на „Трилогия“ този юли. Какво беше преживяването за теб? Какво научи?


ТУ: Тази година бях на „Трилогия – Откровение“ за четвърти път. Участвам в подготовката на събитието и се запознавам с материалите и с техните подобрения винаги преди самото изучаване. Въпреки това за мен преживяването по време на самото събитие е уникално – научавам нови неща абсолютно всеки път, откривам нови истини за Бога, за света около нас или за мен самата; предизвикана съм да се поправя, покая и променя. Никога не мога да остана същата – никой не би могъл – или поне не би трябвало. Този път забелязах, че новият Йерусалим е с формата на куб и от чисто злато – точно като Пресвятото място в храма, и ако Исус сравнява Своята невяста/новият Йерусалим със Светая светих, какви са очакванията Му от нашия начин на живот, за да може да обитава сред нас…


МД: Ти работиш за БХСС вече 19 години. Какво те кара да продължаваш? От твоя опит какво би посъветвала студентите, което трябва да знаят за студентските си години?


ТУ: Аз повярвах в Бога като студентка, затова имам високо мнение за стойността на времето в университета. Студентските години са безценни не само за професионалната подготовка, но и за личностния растеж, определянето на посока, избора на среда и тип приятелски кръг, вземането на решения и подредбата на живота. Човек често е далеч от познатата семейна среда и се налага да се научи да живее сам. Тогава се сблъсква и с много нови идеи – философски, социални, политически. Какво ще избере е съдбоносно за това кой и какъв ще стане след годините в Университета. За мен е тъжно да гледам колко инертно и тип „отбий номер“ преминават през тези години някои студенти. Без да имат истинска финансова нужда те се ангажират да се хващат на работа през тези години, и то с главната цел да си изкарат пари, за да си купят новия модел телефон или поредната новост. По този начин не им остава време нито да учат, и така едва избутват следването си, нито да се включат в някой университетски клуб, да четат повече за своята област, нито пък да служат на Бога. Дните им минават неосмислени и непланирани.


Аз бих посъветвала студентите: Ако наистина не ви се налага да започвате работа за точно тези 4-5 години на следване, не го правете, а се посветете на университета – после ще ви липсва. Моят професор по живопис казваше: „Вие сега не го осъзнавате, но имате на разположение безплатно ателие и консултации с преподавателите си всеки ден. Един ден ще трябва вие да плащате ателието, модела и сметката за тока. Сега е моментът да пълните кошницата си с пълни шепи.“ Изберете си внимателно с кого се сприятелявате, включете се в студентско движение и служете на Бога там, където ви е поставил – във вашата група, поток, аудитория… Много скоро ще се НАЛАГА да работите, много скоро ще имате да се грижите не само за себе си, но и за съпруг/а и деца, времето никога повече няма да ви принадлежи по този начин, както в тези години и тогава дори и да искате да идете на „Трилогия“ или на някоя друга смислена конференция, едва ли ще можете. На онези, които гледат нехайно на живота си, ще кажа с думите на Исус в „Откровението на Йоан“ 3:11 – „дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца.“