3 въпроса към Тодор Тодоров

член на Управителния съвет на БХСС

1. Ти си израснал в християнско семейство, но кога беше първата ти истинска среща с Бога? Как те призова Той?


­­­­­­­Първата ми истинска среща с Богa беше в детството ми, когато един следобед гледах филма за Исус, който накрая завърши с призив за покаяние. Oт тогава предадох сърцето си на Христос. След това отидох разплакан в другата стая при майка ми и я питах защо не ми е казала да го направя по-рано. Това беше първата ми истинска среща, макар че дотогава винаги съм вярвал в Бога и съм бил възпитаван в християнската вяра.


2. Животът става по труден, когато човек е вече женен и има деца. Какво би посъветвал студентите, когато се учат да приоритизират нещата в живота си?


Винаги има трудности в живота. На каквато и възраст да сме, има моменти, в които ни се струва, че сме в най-трудния период. За студентите това са изпитите, намирането на работа и най-вече откриването на партньора в живота. Когато човек е женен и има деца, започва отговорността върху него да нараства и се налага вече да не мисли само за себе си, а от това става и по-трудно.


Когато бях студент, се опитвах да се чуствам максимално полезен и да участвам в различни дейности, за да не изпускам тези мигове от живота си, докато си стоя в квартирата. Бях активен в църква, в студентското движение БХСС, работех и може би най-малко време прекарвах в университета, заради който реално бях студент във Варна.

Въпросът за баланса вълнува хората през целия им живот. И до ден днешен се уча как да балансирам и не мисля, че ще успея да го изуча до края на живота си. Това, което всички сме изкушени да правим, е да отдаваме времето и енергията си на неотложните неща в живота, като оставяме важните на зададен план. На мен ми помага когато се питам - какъв искам да е живота ми след 5 години, след 20 и след 100 години. Защото от приоритетите, които си поставя днес, зависи как ще изглежда живота ми тогава.


Един от приоритетите, който съм си поставил е да не работя през уикенда. Това време го отделям за семейството, за почивка и за църква. Никога няма да мога да върна децата ми в тази възраст, а почивката никога не трябва да я забравяме, защото тя е заповядана от Бога и ефективността и здравето ни зависят от това. Имам един любим топ приоритет, който помага много за баланса и мога да потвърдя, че е вярно – Матей 6: "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави."


3. Хвалението заема голямо място в живота ти. Какво можеш да ни научиш за начините, по които можем да хвалим Бога? Какво научи през годините какво означава човек да живее живота си като прослава на Бога? Има ли песен, която е особено близка на сърцето ти и защо?


Хвалението е дълга тема, за която се говори много в Библия. Най-важното е, че ни е ЗАПОВЯДАНО да хвалим Бога. То не е нещо пожелателно, което трябва да правим от време на време. То е част от нашето съществуване. Самите ние сме създадени, така че да имаме нужда от това. Най-разпространеното време да хвалим Бога е в църква и то е много ценно, не трябва да го пренебрегваме. Тогава всички заедно в един глас прославяме величието Му и всичко това, което е Той. През това време се случват неща, които не виждаме, но се отразяват после и във видимия свят. То спомага за нашето единство като семейство и ни подготвя за вечността. Това е нашият принос към Бога по време на богослужението.


Но не трябва да ограничаваме хвалението само в църква, Бог не присъства само там. Той е в живота ни постоянно, в училище, на работа, вкъщи. С голямо съжаление мога да споделя, че един от честите капани, в които съм попадал е да не прославям Бога за успехите си, а да поемам похвалата за себе си, въпреки че знам, че Бог ми е помогнал в определената ситуация. Винаги съм съжалявал след това защото знам, че без Него не мога да постигна нищо и непрестанно трябва да отдавам слава на Името Му. Затова казвам ЦЯЛАТА СЛАВА Е ЗА БОГА!


Любимите песни са много, но за да не правя тук голям плейлист ще посоча една от любимите ми. Тя е такава, защото отразява любовта на Бога и неговия план за нас. Пее се за това колко често съм разбивал сърцето на Бога и колко често Той ми е прощавал, че не се нуждая от нищо друго, а само от Него. Той е моето начало и край. От музикална гледна точка също е страхотна, има разнообразие, изграждане, модулация, музиката много добре отразява текста. Абе, всичко си има... :)

https://www.youtube.com/watch?v=kf5tLwQyvKw

Последни публикации

Виж всички