top of page

3 въпроса към Тим Отри

Интервю с един от основоположниците на БХСС

1. Тим, ти си един от основателите на БХСС. Разкажи ни малко за Божия призив към теб да дойдеш в България, цената на мисионерството, за някои от най-ранните ти впечатления от българските студенти.

Тъкмо бях втора година в университета, когато за първи път чух за възможността да дойда в България. Честно казано, чувал бях за България, но всъщност не знаех нищо за нея. Това беше лятото на 1991 г. Дойдохме с малка група студенти християни и бяхме част от един летен проект за културен обмен със Софийския университет. Прекарахме страхотно там, но се върнах в Щатите след проекта и продължих с образованието си. Мислех, че просто ще завърша Университета и ще започна работа.


След дипломирането ме чакаше работа, но не можех да избия България от главата си. Продължавах да мисля и мисля, и мисля за България. Реших, че Бог по някакъв начин ми говори и затова реших, че ще взема почивка след Университета и ще помогна с Intervarsity за една година в България. Обадих се на Intervarsity и ги попитах каква работа имат в България. Казаха, че нямат. Те нямаха текуща работа в България и не планираха да правят нещо ново. Така че, помислих си, „Добре.“ и просто продължих с обучението си. Това беше последната ми година в Университета, но не можех да избия България от главата си и затова се обадих отново и казах: „Сигурни ли сте, че в България няма християнска работа с Intervarsity?“ И те казаха: „Не, изобщо.“ Мислех, че сигурно съм разбрал нещо погрешно от Бога, но след няколко седмици по-късно от Intervarsity ми се обадиха и казаха: „Всъщност променихме решението си. Ще създадем екип за България и вие можете да кандидатствате да станете част от този екип.“ Това беше лятото на 1993 г. Върнах се в България и в крайна сметка останах да работя с Рик и Джейн, Алмут и Филип в София, като продължих с контактите, които осъществихме предишното лято.


Първият екип в България имаше цел да започне християнско студентско движение и тук, каквото имаше вече в други страни като: Великобритания, Франция, Германия, Съединените щати. Това беше нашата цел. В началото нямаше много студенти в групата. Мисля, че имахме едно много малко библейско изучаване и само една шепа хора. Но малко по малко имаше растеж през 90-те години. Студентската работа продължи да расте и в крайна сметка се превърна в това, което всички познаваме като Български християнски студентски съюз (БХСС).

Впечатленията ми от българските студенти тогава бяха, че са изключителни интелигентни. А в онези дни беше много трудно да станеш студент. Не всички бяха приети в Университета и затова мисля, че имаше доста висок стандарт. И мисля, че това също помогна в ранните дни на студентското движение, че имахме толкова много мотивирани и интелигентни студенти, които да ни помагат в началото.


Спомням си историята за обувката. Особено в първите дни на Българския християнски студентски съюз беше много трудно на пасторите да ни се доверят. Имаше много ситуации, в които студентска група или група студенти се отделяха от църква и започваха своя собствена църква или собствено служение. Много пастори бяха много предпазливи към Българския християнски студентски съюз. Триф и аз имахме среща с един пастор. Мисля, че беше в Русе. След като говорихме с пастора за съвместна работа заедно със студентския съюз, той каза: „Снощи сънувах и в съня едната ми обувка липсваше. И къде е обувката?“ Оказа се, че той се опитваше да ни каже, че нещо не е наред и не беше съгласен хората от неговата църква да се присъединят към БХСС. Но Триф само се усмихна и каза: „Е, нека се огледаме. Може би ще намерим обувката.“ Голям смях беше и до днес си спомням тази история.


3. Ти самият имаш деца, които са в студентска възраст. Какво би казал на съвременните студенти, какви съвети би им дал?

Бих искал да споделя един стих с тях. „И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опита какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.“ (Римляни 12:2) Този свят има „образ“ (се съобразява) или кутия, в която хората искат да ви поставят. Има натиск да се съобразяваш и да бъдеш като всички останали. В днешното общество, дори когато знаем, че 2+2=4, ние сме бомбардирани от всички страни да се съгласим с мнозинството, че 2+2=5 (виж Оруел, 1984). Не се оставяйте да бъдете поставени в кутия. Вместо това, нека Бог да ви превърне в нещо прекрасно, вечно и уникално.


Последни публикации

Виж всички
bottom of page