Стажант в Програмата "Варнава" на БХСС за учебната 2024/2025 година

1. Сара, разкажи ни за себе си (какво обичаш да правиш, любими занимания, хобита, работа), за твоя път към Бога и каква е ролята на БХСС в това приключение?

Здравейте! Казвам се Сара и съм кръстена на жената на Авраам, защото някога родителите ми много са харесали името и историята, която стои зад него. Родена съм в голямо щуро протестантско семейство и от малка съм възпитана в християнските ценности. Обичам да говоря и се вълнувам от изкуството. От половин род спортисти редом с тях се нареждат и моите близки с артистични заложби, и през годините аз също така съм намирала себе си. Дали чрез писане, танци, дали чрез рисуване, дали чрез актьорска игра... Въображението винаги бързо е ,,вървяло" с мен и е развивало по креативен начин нови и нови черти на характера ми.

А как се срещнах с Бога в този цветен филм? Бих казала, че Той е бил част от целия ми живот до тук. Ала сякаш най-активно го допуснах в годините след гимназията, сблъсквайки се с предизвикателството да остана във вярата, дори и след като семейството ми се разцепи и никога повече не ги видях седнали на една обща трапеза. Това беше периодът, в който ,,попаднах на себе си". Бях като едно малко дете, търсещо родител и намерих... толкова много любов, която ме спаси.  Започна да ме прави цяла. Усетих как ме чува Някой, мислейки си вече, че на никого не му пука какво ще стане с мен. Пътят беше много стръмен, но някак познат. Сякаш знаех, че трябва да се събера и да не спирам да се движа.

В този период от една моя приятелка разбрах за БХСС и тя ме свърза с екипа. Всичко започна да се променя в момента, в който усетих едно различно отношение на хора, отворени към мен.  Те бяха там, за да ме подкрепят. Там, за да ми дадат увереност, че си струва да търся истината за живота, за себе си, за съществуващия Татко. 

2. Ти си вече завършил студент и от доста време работиш с деца. Кои са предизвикателствата, с които човек се сблъсква, когато пренасочва живота си от учебен режим към живот само в работна среда? Какво учиш от Бога напоследък? Какво би могла да посъветваш всички, завършили или завършващи студенти, когато пренастройват живота си?

 Стъпвайки като студентка в София, записах бакалавър начална и предучилищна педагогика. Не очаквах, че тази специалност ще ми хареса толкова много. Деца. Как да обясниш на близките ти, че да завършиш за учител е полезно? Ами, с вече готовата теза, че много хора обичат да поучават другите, да ги съветват, но само на някои им се плаща за това... Много повече от професия е всъщност.

Педагогиката ми даде едно хубаво поле за развитие. Научи ме да общувам лесно с хора от наистина всякакви възрастови групи. Обаче децата... Обичам да прекарвам време с деца, защото от тях можеш да научиш най-точно какъв човек си. Те си казват всичко и са готови да те обичат, стига да успееш да спечелиш тяхното доверие. Все още не работя активно на едно място, а се обучавам. Продължавам да уча и да бъда студентка. Сега най-интересното е, когато съм сред другите в университета, активно и осъзнато ходещи за знания и още емоции. Те ме мотивираха да завърша тази специалност и продължават неусетно да ме подтикват към нови сфери, в които тепърва виждам колко много можеш да постигнеш, ако имаш правилната компания около себе си.

3.От тази учебна година ти си стажант в Програмата "Варнава". Какво те накара да се включиш? Какво очакваш от времето си в нея? Какво е впечатлението ти до този момент?

Записах се на програма ,,Варнава" в последния момент, защото наистина не очаквах, че съм достойна за нея. Не се виждах като лидер и си пазих всички качества в ,,шкафчето ми". И все пак се записах. Като всяко друго начинание си казах ,,и това ще трябва да го завършим". В началото ми беше много трудно да разбера какво правя. Не се чувствах изобщо на място. Усещах как никой от участниците не ме познава и това ме накара да се чувствам много неуверена. Обаче си повтарях, че ако Бог е в контрол, ще трябва да порасна и тук. Поставих си за цел да имам ежедневна молитва и да се стремя да търся Него за съвети. Не мога да кажа, че в началото беше лесно да бъда постоянна, но в следствие започнах все по-силно да усещам Божията грижа върху мен. Истински се радвам, че не се отказах и все още продължавам Програмата.

Случват се вече колкото малки, толкова и големи чудеса, за които няма да ми стигне мястото да ги разкажа тук. Просто ще споделя, че ,,Варнава“ ми дава много, учейки ме как да търся Бога в живота си и как да раста като истинско царско дете. Друга такава любов не мога да опиша като тази, която получавам от Него. Той е моят голям Тати, с когото харесвам да ставам сутрин, да ходя на университет, на църква и на многото други места. Той е моят небесен Баща, както е и вашият!