3 въпроса към Лиз Хауълд


1) За много от нас това беше труден сезон в живота. Какво ти помага да запазиш радостта, надеждата и вярата си сред трудностите и разочарованията?


Това определено е нещо, в което все още израствам. От тези трите мисля, че за мен е най-лесно да остана вярна. Нашата вярност не се оценява от нашите резултати, а от това, че ние продължаваме да следваме Божията воля. Едно нещо, което ми помага да го направя, е да си спомня, че Исус също е преживял разочарование.Той видя някои от най-близките Му приятели да Го предават и хората, в които беше инвестирал да се отдалечават, но не спря да бъде верен. Нашите разочарования не са уникални за нас и това прави тежестта да изглежда по-лека.


Лесно е да загубим надежда, когато фокусираме тази надежда върху външни неща, като човек, събитие или работа, и тези неща започнат да се разпаднат. За да запазя надежда, често размишлявам за начините, по които Бог е работил в живота ми през предишни трудни времена, и осъзнавам, че дори в тежките моменти Бог ни оформя и ни помага да растем. Това ми дава надежда да очаквам с нетърпение да видя това, което Бог прави в момента, и да възлагам надеждата си на Него, а не на това, което се случва около мен.


За мен да останеш радостен е най-трудно. Библията говори много за това, но понякога ми е трудно да го прилагам на практика. Започнах да правя списък с неща, които ми носят радост, и ме изненада да видя колко много трябва да съм благодарна, дори по време на трудни моменти. Мисля, че една от основните трудности през изминалата година беше непредсказуемостта и постоянните промени, които се случваха. Вместо да избера да се поддам на културата на оплакване в разгара на объркването от изминалата година, за мен беше много полезно да се съсредоточа върху едно или две неща в живота си, които мога да контролирам. Например миналото лято реших да си създам навик да тичам и това ми донесе много радост. Наличието на една област в живота ми, която мога да предвидя и в която виждам подобрения, ми помогна да се оправя с целия хаос, който се случва около мен.


2) Знаем, че ти харесва да работиш с чуждестранни студенти и че точно тази последна седмица организира конференция на IFES за работа с международни студенти в цяла Европа. Кои са някои от нещата, които обичаш в служението с тях?


Работата с чуждестранни студенти е нещо, с което се занимавам по един или друг начин вече повече от 10 години и това е нещо, което обичам по много причини. Мисля, че има нещо специално в изучаването на Библията и поклонението на Бога с хора от цял свят. Често сме толкова ограничени в собствения си светоглед, че пропускаме част от това, което Библията трябва да ни научи, и пренебрегваме елементи от Евангелието и това кой е Бог, тъй като сме толкова свикнали с това как се случват нещата в нашите култури. Като прекарваме време с хора от други страни, можем да постигнем по-пълно разбиране за Бога и да се научим да Му се покланяме по различни начини. Много често се случва да изучавам пасаж със студенти от друга част на света и макар да съм го чела иначе 100 пъти, чрез тяхното прозрение или културно разбиране виждам нещо ново и красиво в него, което никога не бих разпознала без техния принос.


Най-голямото нещо, което научавам за работата с чуждестранни студенти, е смирението. Въпреки 10-годишния си опит, аз все още правя междукултурни грешки или се опитвам да наложа собствения си мироглед върху другите. Често имам привилегията да преподавам на другите за културата и едно нещо, което винаги обяснявам, е златното правило в междукултурните взаимоотношения: „Не е грешно или странно, просто е различно“. Очевидно има изключения от правилото, но в по-голямата си част, когато мислим, че някой прави нещо по грешен начин, това е просто защото има различно разбиране за това как да направи нещото в своята култура. Това беше урок, който трябваше да науча, когато се преместих за първи път в България, и това е нещо, което непрекъснато си напомням, когато се срещам със студенти от все повече и повече страни.


В допълнение към всичко това, служението за чуждестранни студенти е просто забавление! Да опитвам нови храни, да чувам различни стилове музика и да изучавам различни културни традиции е нещо, което ми се струва изключително интересно и винаги се научавам на нещо ново! Картината, която Бог ни дава в Откровение, е на хора от всяка нация и език, които Му се покланят заедно и донасят най-добрите неща от техните култури в новата земя, така че мисля, че прекарването на време с хора от цял свят ни дава възможност да предвкусваме какво ще бъде тогава! Ако имате възможност, бих ви насърчила да станете приятел на международен студент във вашия университет и да се поучите един от друг!


3) Това лято ще отпразнуваш 7 години живот в България! Това е дълго време. Какво те задържа тук през цялото това време? И по какви начини България е оказала влияние върху живота ти?


Трудно е да се повярва, че е минало толкова време! Първоначално планирах да дойда за две години, но очевидно Бог имаше други намерения. Когато за пръв път се преместих в България, много силно почувствах, че Бог ме призовава тук и мисълта за този призив ми помогна да остана, дори когато нещата са трудни. Но наистина обичам да живея в България и обичам да съм част от това, което Бог прави сред студентите тук. В Америка изглежда, че всичко е по-голямо - къщи, коли, магазини, християнските студентски групи, но в известен смисъл животът е по-малък. Работа, дом, може би църква, но в по-голямата си част хората са много фокусирани върху собствения си живот и може би преките си семейства, и често не отделят време за другите. В България чувствам, че връзките са по-важни и че хората се грижат повече за важните неща. Опасявам се обаче, че това започва да се променя, дори и в България вече, тъй като все повече хора се стремят да инвестират в кариерата си, отколкото въввзаимоотношенията си в наши дни.


Наистина не мога да измисля област, в която България да не е оказала влияние върху живота ми. Когато посещавам САЩ, осъзнавам колко много съм се приспособила да живея в България и понякога се чувствам по-у дома си тук! Едно от най-големите неща, което се промени за мен, е свързано с това, което казах за оценяването на взаимоотношенията. В САЩ често щях да се срещам с хора за кафе и тези срещи щяха да бъдат максимум час, най-вероятно по-малко, преди единият или другият от нас да се втурне към следващата си среща. Това не се счита за грубо, а за нормално. Когато се преместих в България, започнах да се срещам с хора и в крайна сметка се оказваше, че прекарваме целия ден заедно. За мен беше голямо нещо да забавя темпото и да започна да оценявам хората около мен повече от това, което е следващото в моя списък със задачи. Надявам се, че ще запомня това до края на живота си, независимо къде се намирам!

Последни публикации

Виж всички