3 въпроса към Йоан Петров

стажант в лидерската програма "Варнава" на БХСС

1. Йоан, ти си част от лидерската програма „Варнава“ на БХСС. По какъв начин тя и движението като цяло влияят на духовния ти растеж?


Откакто започнах да посещавам библейските изучавания на групата на БХСС във Варна, се научих как да чета и изучавам по-ефикасно Божието слово, което само по себе си ме доведе до това да познавам Божието сърце в по-голяма пълнота и до копнеж да съм близо до Него.


Когато ме поканиха да стана част от Програмата „Варнава“, реших, че това е възможност, която не бива да пропускам. Същността на Програмата е да имаш наставник, който да ти помогне да израснеш в това, което имаш нужда в съответният сезон от живота си. Макар и да звучи толкова хубаво, това се оказа и доста предизвикващо за мен. Някои от основните неща, които научавам в момента, е как да не се задържам в комфортната си зона и да разпределям ангажиментите и времето си по начин, по който важните неща да бъдат завършени навреме, а аз да не прегарям от умора и липса на почивка.


С други думи – „Варнава“ и БХСС ми помагат да израствам в духовна зрялост и задълбочен христянски живот.


2. Знаем, че ти си посветен на Благовестието. Какъв е твоя опит в това отношение по време на пандемия?


Винаги темата за Благовестието е била много особена за мен. На теория знаех какво „горе-долу“ представлява – да разкажеш на невярващ за Исус Христос, но дойдеше ли момента да направя нещо по въпроса, аз просто блокирах. И така с времето започнах да живея с идеята, че Благовестието е практика, отредена само за някои христяни. Откакто станах част от БХСС обаче, осъзнах че Благовестието е за всички вярващи, които желаят да разрастват Божието царство. Реших да започна да се срещам с колегите ми от университета и да се сближавам с тях, а Бог се погрижи да има подходящи ситуации, в които да им разкажа в какво и защо вярвам и най-важното - кой е Исус.


Самата истината е, че започнах активно да благовествам, когато пандемията вече беше започнала и не мога да кажа дали без нея щеше да е по-различно, но за едно съм сигурен – въпреки нея, Бог продължава да ми дава възможности да споделям вярата си с хората около мен по адекватен за времето и културата ни начин.


3. Разкажи ни повече за себе си: как си повярвал, по какъв начин виждаш Бог да те благославя в университета, къде се виждаш след 5 или 10 години?


Аз съм отраснал в християнско семейство и откакто се помня, съм в църква. В тинейджърските си години взех личното решение да предам живота си на Исус и да Го следвам съзнателно с цялото си сърце. Това се случи в момент, в който осъзнах, че животът ми без Бога не струва нищо и не си заслужава да изживея дните си далеч от Него. Разбрах, че Той е единствения ми истински източник на надежда, радост, утеха и благоденствие в живота.


Няколко години по-късно, вече студент, това не се е променило, а напротив - все повече забелязвам, как Бог благославя усилията ми и ме залива с благодат там, където не ми достига. Поглеждайки към скромните година и половина прекарани в университета, мога смело да заявя, че учебния материал никога не е бил непосилен за възприемане, разбирам се прекрасно с всичките си преподаватели и не ми се е налагало да се явявам на поправка. И всичко това е, вярвам, благодарение на Божията грижа за мен.


Една от големите ми мечти е след време да се занимавам с млади хора, търсещи Бога, за да мога да им предам моя опит, който съм придобил с годините и да им бъда опора в трудни моменти.

Последни публикации

Виж всички