top of page

3 въпроса към Жозефин Ел Сабах

Стажант в Програмата "Варнава" на БХСС за учебната 2023/2024 година

1. Жозефин, разкажи ни за себе си, за семейството си и как си открила Бога в живота си. Има ли история или свидетелство, които би споделила с читателите на блога за насърчение и Божия слава?

Здравейте, казвам се Жозефин Емад Ел Дин Ел Сабах, както сигурно ви прави впечатление, името ми не е типично българско. Това е така, защото съм дете на българка и египтянин. Никога до сега не съм ходила в Египет, нито пък владея арабски. Баща ми ни напусна, когато бях съвсем малка. Майка ми ме отгледа сама в едно малко югозападно градче в България. Аз отраснах в църква. Още преди да се науча да пиша и чета, аз вече знаех песните от песнарката наизуст, защото майка, от бебе ми пееше тези песни и винаги, когато оставахме насаме, пеехме на Бога. Всяка неделя ходех с майка ми в църква, макар че често възразявах, понеже по същото време пускаха най-интересните детски филмчета по телевизията. А в църквата, която посещавахме нямаше детско служение и така по време на служба, леличките обикновено ми шъткаха, когато се заигравах сама. Така, до юношеска възраст, аз знаех за Бог, но въпреки това, Той все още бе непознат за мен.


Беше началото на пролетта на 2011г, бях на 14 години, майка ми се превиваше от болки и не можеше да дочака сутринта. Повикахме бърза помощ, в болницата докторите ни прехвърляха от кабинет на кабинет, аз не разбирах и само бутах майка ми в количката по болничните коридори. Мислех си, че е нещо като грип и ще мине, оказа се рак на червата. Оперираха я, но промяна в състоянието й нямаше, всички криеха истината от мен. Аз не вярвах, че толкова я боли. Все ѝ казвах да стане, сама да се обслужи, да се мотивира, че трябва да стане и ще се оправи. Един ден, дойде вкъщи една жена от църквата и ми каза: „Жужи, майка ти е болна от рак и вече ти трябва да се грижиш за нея, защото ако майка ти умре, ти ще отидеш в дом.“. Тогава осъзнах колко много я боли и че тя наистина не може да е както преди. Майка ми е сирак от дете, нямахме си никого, само тя и аз. Така потърсих Бога, когото описва Библията… като Бог, Който спасява и изцерява. И Бог послуша молбата ми и подари живот и изцерение на майка ми. Но мина дълго време докато очите ми видяха това изцерение - реалност. Ние нямахме пари за операции и лекарства, нямахме пари дори за храна, но както за пророк Илия, Бог изпрати гаргите в пустинята да му носят храна, така и за нас Бог се грижеше, като употребяваше хората от църква. Така от сираче се сдобих с небесен Баща и с голямо семейство, каквото е църквата.


2. Ти си стажант в Програма "Варнава" в БХСС, но вече работиш в корпоративна среда - кажи ни как Бог те използва на работното ти място и какво помага да бъдем по-добри свидетели за Него там, където ни е поставил.

За мен е голяма радост да бъда стажант в Програма "Варнава" в БХСС. В този период от време, заедно с моя ментор Татяна Уайрънс работим в насока как да се науча повече от примера на Исус; как да бъда лидер със сърце на слуга. В работата, работодателя иска да види от теб трудолюбивост. Когато види, че ти работиш добре, ще има уши и интерес да чуе и разбере какво те мотивира. Тогава може да споделиш за принципите на вярата ти. В корпоративната среда се гледа с добро око на хората, които си вършат работата в срок и които говорят само, когато ги попитат. Това учи човек да мълчи повече и да слуша по-внимателно. Така може, когато го попитат да даде отговор, който ще е състоятелен. В тези моменти, човек има достатъчно време да се помоли кратко наум на Бог да му даде мъдрост как да отговори, за доброто на фирмата, работодателя и за негово собствено добро – и Бог го прави. В Библията пример за корпоративни взаимоотношения, откривам още в първата книга – Битие, в историята на Йосиф.


До сега в офисите, в които съм работила, винаги съм била заобиколена от хора, които постоянно се оплакват. Трябва да знаете, че това е заразно, също толкова, колкото и една усмивка. Почти всяка сутрин ходя с усмивка на работа, поздравявам всеки по пътя от портиера и охраната, през хигиенистките до колегите на етажа и шефовете. Казах „почти“, защото съм и от хората, на които всичко им личи и трудно могат да скрият, когато нещо не върви . Но това помогна да разбера, че моята радост им прави впечатление. Някои от колегите започнаха да си носят закуска в офиса и да ме канят да закусваме заедно, да пообщуваме преди да започне работният ден, така осъзнах как моята радост сутрин им носи настроение и това е добра възможност да споделя, за източника на радостта ми – Бог.


3. Какво би посъветвала хората, които още не са съвсем сериозни в отношението си към Бога и взаимоотношенията си с Него?

Хора, Бог поругаем не бива. Пазете сърцата си от гордост. Бог дава дарби и таланти на децата Си в изобилие. Много е тънка границата, обаче да ги използваме, за да прославим Бога или да прославим себе си. Ако пазиш благодарност в сърцето си и помниш кой си и как Бог те припозна и избра, за да посрами чрез теб мъдрите за този свят, тогава Бог ще те използва повече и повече за прослава на Името Си.


Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page