доброволци във В. Търново

1. Ники и Ева, вие сте студентски лидери и доброволци в БХСС от известно време. Какво научихте за християнското лидерство през годините?

Едно от нещата, които научихме през изминалите години е, че личният пример е много важен. Добрият лидер живее това, което проповядва и върши това, което иска и другите да вършат. Разбира се, това е добре познат принцип на лидерството и не е нещо ново за вас. Факт е обаче, че и ние го забелязваме, ако и за съжаление да не успяваме винаги да го следваме. Понякога едно от най-трудните неща за един ръководител или учител е да следва собствените си съвети, но това е нужно, за да бъде той последователен.

Друго ценно нещо, което сме научили през последните години е колко е важно да останем фокусирани върху Божията любов. Съзнанието за отговорността, която носим като лидери, а и просто като християни, понякога може да се превърне в тежко бреме. Добре е да помним тази отговорност винаги, но в същото време да не забравяме, че Бог няма да спре да ни обича, ако в нещо сгрешим или се провалим, но че милостта Му трае довека. Също е добре да помним, че Бог е способен да обърне дори злините, които ни се случват в този свят, в нещо добро.

Друг съществен принцип, свързан с правилното лидерство е искреността. В света, в който живеем, добрата репутация е ценен капитал. По тази причина, едно от изкушенията, пред които ние като хора понякога се изправяме, е да запазим този капитал на всяка цена, дори това да означава да направим компромис с истината. Такива компромиси обаче могат да имат лоши последствия. Затова е по-добре да признаваме грешките си и слабостите си, отколкото да изопачаваме истината, за да ги скрием. Това са само някои от нещата, които сме научили досега по отношение на лидерството в християнската общност, но това е тема, която е изключително обширна и имаме още много да учим.

2. По какви начини служенето е било благословение за вас и ви е помогнало да израснете като последователи на Исус? Какво намирате за най-голямо предизвикателство в служенето и ръководенето на другите?

Понятието "служене" не е нещо, което човек обикновено асоциира с приятни неща. Това не е нещо, което идва естествено за човека, защото обикновено го свързваме с жертва от нашето време, удобство, пари или чест и достойнство, тъй като, за да служим, трябва да смирим и принизим себе си. Но всъщност служенето не е загуба. Изглежда Бог е устроил света по такъв начин, че доброволната служба в чужда полза носи благословение. Да посветим част от ресурсите си в служба на другите укрепва нашата вяра и изгражда нашия характер като християни. Чрез служението ние уподобяваме себе си на Христос, който стана слуга заради любовта си към нас. Следователно чрез служението ние работим и за усъвършенстването на нашата любов към ближния и към Бога. Конкретно в нашето семейство ние също виждаме, че този принцип работи. Служението ни като доброволци към БХСС ни дава възможността да отваряме дома си за събирания на студентската група и групата на завършилите. Времето, което сме прекарвали заедно в общение, молитва и дискусия, често ни е насърчавало и привдигало, когато сме били уморени и унили поради негативните обстоятелства в живота ни.

Що се отнася до предизвикателствата, които виждаме в служенето и ръководенето на другите, първо искаме да подчертаем, че ние сме само доброволци и сферата на нашето лидерство не е особено обширна. Все пак обаче, това, което досега сме видели, е че ръководителят е човек, който понякога трябва да пренебрегне удобството си и интересите си. Конкретно заради работата ни към БХСС се е налагало редовно да отделяме от времето си, за да подготвяме дискусия, песни, храна и обстановката в дома ни, за да посрещнем групата. Разбира се, това са дреболии. Ползите от събиранията ни, за нас и за другите, определено си заслужават тази малка жертва. Друго предизвикателство, което виждаме е отговорността да оформим срещите така, че всеки, който иска, да има възможност да се включи, да участва и да бъде по някакъв начин назидан и укрепен. Предвид това, че хората могат да бъдат доста различни, задачата на християнския лидер да успее да послужи на всекиго по някакъв начин може да бъде доста трудна.

3. Николай, ти преподаваш в университета. Какво ти харесва в преподаването? Кое е онова нещо, което ти като преподавател, би искал да знаят нашите читатели студенти?

Трябва да призная, че работата в университета ми беше мечта в продължение на няколко години. Затова и съм много благодарен на Бога за това, че тази моя цел се реализира така бързо. Конкретно в преподавателската работа ми харесва това, че мога да работя за изграждането на духовния и умствен растеж на младите хора в България. Често си мисля за народните будители от възрожденския период и ми се иска чрез труда си да допринеса за духовното пробуждане и възстановяване на нашия народ. Българската нация има богата християнска история и ми се иска нашият народ да си припомни това време от миналото си и да се завърне към християнските си корени. При това, не само по големите християнски празници, но от сърце и душа да се обърне към Бога и да измени пътищата си, така че да бъде благословение за всички останали народи и особено тези в съседство.

От друга страна, също се радвам, че работя в университета, защото вярвам, че Евангелието има място в него. Университетът е институция, която работи за откриването и разпространението на истината за вселената, в която живеем. Ако Бог съществува и Христос е Неговият Син и Помазаник, за което имаме немалко доказателства, то Неговото учение задължително трябва да присъства в тази институция. Затова и се надявам чрез дейностите си в университета да успея да представя и защитя истинността на Христовото Евангелие и на Свещените Писания.

Това, което бих искал да кажа на вашите читатели студенти е следното: вие, като студенти християни, имате място в университета, така че не се срамувайте от вярата си в Христос. Изследвайте Писанията, изследвайте света и вселената, в които живеем, изследвайте и човека и навсякъде ще видите Божиите дела. Има един цитат, който ме е насърчавал в тази област, а именно думите на френския химик и биолог Луи Пастьор: „Малкото наука ни отдалечава от Бога, но много от нея ни доближава до Него.“ Накрая искам да ви оставя с поуката на ап. Петър, който казва: „Почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда“ (1 Петрово 3:15). Нека Божият Дух ви изгражда и подбужда да правите това винаги и от сърце.