3 въпроса към Десислава Момчева



1. Сподели ни нещо забавно, което се случи по времето на карантина около теб.

Имам цял тефтер с бисери и истории от студентската група във Варна, в който вече има дълъг списък с нови забавни моменти, посветени на карантината. Всяка история има нужда от контекст, за да бъде напълно разбрана, но все пак ще ви споделя накратко един забавен момент, свързан лично с мен и моето чувство за хумор. В края на карантината отпразнувах своя юбилей, на който получих за подарък стойка за палта, която приятелите ми ме предизвикаха да сглобя сама. Аз взех схемата и инструментите, а те седнаха да ме гледат. 1 минута след началото ги убедих, че ще е чудесно всеки да сглоби по една част като спомен, който ни обединява. Седнах на един стол и докато ги гледах как работят, казах почти под носа си: „Ще ме карат сама да си сглобявам подаръка, да бе да..“. Всички избухнахме в смях!


2. Как видя Бог да работи чрез това време? Какво научи?

По време на изолацията научих 3 големи урока:

  • Въпреки че малко хора знаят това за мен, аз съм интроверт и първите 3 дни сама у дома за мен бяха празник! Малко след това обаче започнах отново да разбирам какво има предвид Словото, когато казва, че ние сме едно тяло. Първият урок за мен беше, че ние се нуждаем един от друг. Бог ни е създал да бъдем част от общност, с която да споделяме радостите и трудностите, да свидетелстваме и прославяме Бога, в която да живеем и отразяваме единството, което е в Бог Отец, Син и Свят Дух.

  • Имаше моменти, в които си мислех, че губя ценно време от живота си дори и да правех много различни неща всеки ден, чувствах, че #СтояВкъщи. Но докато четях книга за истинската функция на телата ни според Словото в Матей 6 глава, осъзнах, че Бог не иска да се страхувам, че ще пропусна нещо, защото Той е в контрол.

  • Паниката, че всичко ще се провали и отложи, не ми беше чужда. Може би най-важното, което научих по време на карантината, беше, че дори целият свят да затвори врати и да сложи катинар на живота, Бог все още ще бъде близо до всеки един от нас, Неговото царство все още ще настъпва и завладява територия, Неговите обещания ще стават реалност. Видях го чрез вярващи и невярващи студенти, които изучаваха Библията онлайн, чувах го в разговорите с невярващите си приятели, виждам го всеки ден в Словото.

3. Какво, според теб ни дават и какво ни отнемат "духовните" онлайн събирания?

Обновяване. За мен срещите онлайн бяха възможност да стоя при „тихите води“ отново и да усетя как Добрият Пастир се грижи за мен и освежава душата ми. Това беше повече от видимо на фона на „сивото“ ежедневие у дома. Благодарна съм, че имахме интернет през тези два месеца и можехме да се събираме с хора, които обикновено са прекалено далеч, за да сме заедно на църква или библейско изучаване. Фактът, че се събирахме с копнеж подсили вярата ми и ме окуражи в ходенето ми с Исус. За жалост това, което онлайн срещите ни отнемат, е близостта. Една от важните характеристики на Божието семейство е интимното приятелство, в което можеш да споделиш сърцето си и дори да бъдеш уязвим. Аз лично вярвам, че Бог ни е призовал да бъдем сред хората и да служим не само с думи, но и с присъствието си. Затова обичам Йоан 1:14: „И Словото стана плът и живя между нас..“. Исус не ни изпрати надпис в небето „Обичам ви“, Исус дойде. Ние също сме призовани да живеем и общуваме, както го направи Той – с думи, с допир, с поглед, с ходенето си заедно с Него.