/финансов директор на БХСС

1. Вече 20 години се занимаваш със студентска работа. Какво те кара да продължаваш през цялото това време? Какво си научила за християнското служение през годините?

Когато започнах да работя за БХСС бях току-що завършил университета студент, който искаше да се занимава професионално със специалността си и за който студентското служение изглеждаше краткосрочно, но важно занимание, време от няколко години, което да посвети на Бога. Да, и вече 20 години, ето ме все още тук - нещо, което и през ум не ми беше минавало, когато започвах. Очевидно щом съм тук много неща ме карат да продължавам. През годините виждах все повече смисъл да продължавам да служа на студентите в България. На първо място това беше желанието да служа на Христос и да се опитвам да помагам на студентите да го правят, без да се отказват въпреки трудностите. Често това бяха само опити, но имаше периоди и моменти, когато Бог ме е радвал неимоверно много с отклика на младите хора към Христос. Все още ме мотивира непрестанната промяна, която наблюдаваме в поколенията и често това е свързано с търсене на нови подходи и методи на работа, за да достигнем до все повече и повече различното младо поколение. Трудно може да се разбере само с един поглед, но за 20 години промяната в поколенията е толкова огромна, че на нас ни се налага да правим гигантски крачки, дори скокове, за да разбираме културата, ценностите и мисленето на сегашните студенти. Радостен факт, който откривах през годините е, че Христос вярно намира път към сърцата на студентите, независимо от поколението и ги призовава към покаяние и служение. Често когато съм си мислила, че е трудно и не мога повече да се справям и да служа адекватно на поредното ново поколение млади хора, Господ ми е показвал, че има начин, че Той го знае и е готов да го сподели с мен, с нас и да ни направи способни да продължаваме да служим и да се борим в тази борба.

Това, което никога не се промени през годините е смисъла на служението и Божието благовестие. Това ми помогна да запазя фокуса и да се връщам към основната цел на моята работа, когато се случи да се „загубя“ или „отклоня“ от нея. Благодарна съм на Бога, че винаги е намирал начин и подход към мен да ме връща към смисъла на вярата и служението.

2. Като се замислиш за времето си като студент какво е нещото, което знаеш или правиш сега, и което би искала някой да ти беше казал или да ти беше помогнал да разбереш тогава?

О, много неща, списъкът е огромен! Първото нещо, което ми хрумва е важността и начините да споделям вярата си в университета и сред колегите ми. Знаех, че трябва, но не осъзнавах, колко е важно да го правя точно през тези 5 години в университета. Не разбирах, че голяма част от колегите и преподавателите няма да ги видя никога повече и шансовете, които имам да споделя Христос са в точно определено време от живота ни заедно. След като завърших пътищата ни се разделиха и аз не общувам с никой от тях и така няма как сега да бъда за тях свидетел за Христос. Надявам се поне малко да съм успяла по време на студентството ни заедно и да съм била част от техния път към Бога. Дано! Бих искала да знаех и как да говоря за вярата си – сега знам много повече за това как да подходя към невярващ човек и кое е важното да споделя за Христос. Иска ми се наистина тогава някой да ме беше научил на това!

Също така сега знам много повече за това как да чета и изучавам Библията, да прилагам различни методи и подходи, и най-важното научих се да прилагам наученото от даден библейски текст. Когато бях студент посещавах много групи, семинари, от които научавах доста фактология. Но ми се иска да бях се научила по-бързо как да изучавам Библията сама и най-вече как да живея наученото. Сега разбирам, че дори най-голямото знание може да не означава нищо, ако не го живея!

3. Пандемията е тежка за всички нас. Какво ти помага през това време? Кои са нещата, които научаваш за Бога и себе си?

Да, трудно време е за всички хора и аз не правя изключение. Като човек, който обича да планира и така се чувства сигурен и комфортно, пандемията разтърси из основи моето ежедневие и преобърна начините ми на ежедневно функциониране, краткосрочно и дългосрочно планиране на личен и служебен живот. Разбрах обаче, че мога да се адаптирам и да се науча да оставям всичко в ръцете и волята на Бога. Не, не си мислете, че ми е лесно или че съм достигнала големи висоти в това. Не, не съм, но разбрах, че мога да се уча и променям. Научих, че Бог е готов и иска да ми помага в процеса, стига аз да му позволя това. Може би точно пандемията и факта, че не мога да контролирам събитията, направиха промяната да дойде с по-голяма скорост и сила, в сравнение с едни „по-спокойни“ времена. И това е хубаво, нали!

Има много библейски стихове и пасажи, с които съм била благословена през този период на изолация и стрес, но два от тях са ми повече от любими. Те ми дават утеха и мир, спокойствие и дори доза радост: