top of page

3 въпроса към Бояна Дросева

Актуализирано: 10.11.2023 г.

Стажант в Програмата "Варнава" на БХСС за учебната 2023/2024 година

1. Бояна, ти си част от лидерската програма „Варнава“ на БХСС. По какъв начин движението като цяло и Програмата в частност влияят на духовния ти растеж? Как израсна като последовател на Исус през последните години, в които си не само част, но и един от водачите на библейските изучавания в студентските групи в София?

“Варнава”, а и БХСС като цяло ме предизвика изключително много. Никога не съм обичала да говоря пред хора или да изказвам мнението си по каквито и да е въпроси пред повече от трима човека. Смущаваше ме. Дори повече - парализираше ме, "гълтах си езика", губех си мисълта и дори не знаех къде да си сложа ръцете, за да изглежам поне малко нормално, когато ми се налагаше да кажа нещичко на повече хора. И въпреки това Бог е знаел, че имам някакъв потенциал в това. Когато Таня, Крейг и Дари ме попитаха дали искам да водя група веднъж, машинално отговорих: “Да, разбира се!”, защото не можех да отказвам. След това се замислих в какво реално съм се въвлякла и се паникьосах, и паниката продължава вече 2 години.


Принципно се шегувам като казвам, че паниката продължава вече 2 години, но и не съвсем. Все още за мен е хълм за изкачване всяка група, за която се подготвям, но поне вече го виждам като хълм, а не като Еверест. И за това мога да благодаря само на Господа. Той ми дава сила и най-вече смелост да се боря със смущението си от хора и ме изгражда в твърдост и постоянство да следвам и да довърша това, което съм започнала. Колкото се отнася до “Варнава” - виждам Програмата като естествено продължение на израстването ми, чиито основи по някакъв начин положи БХСС. Отново е предизвикателство. От друго естество, разбира се, но докато първия път за воденето на групи гледах със страх към това да се предизвикам, сега го гледам и чакам какво ще излезе от това с вълнение.


2. Разкажи ни повече за себе си и за семейството си: как си повярвала, по какъв начин виждаш Бог да те благославя в университета?

Семейството ми е много цветно и интересно, бих казала. Майка ми е вярваща, баща ми - не. И точно заради това аз да повярвам в Бога беше осъзнат избор и решение, взето постепенно. Нямам събитие, което може да се нарече животопроменящо. Не мога да кажа, че съм израснала изцяло в църква, но никога и не съм била в света. Принципно не съм привърженик на избор като този на мама, да се омъжи за невярващ човек, но от перспективата си днес не мога дори да си представя някой друг човек да е на мястото на баща ми. Дори невярващ, той за мен е пример за изключително много добродетели и до голяма степен е причината да съм толкова сигурна в избора си да повярвам. Видяла съм и двете страни на монетата, видяла съм и двата примера. И двата са били добри, просто единият е най-добрият. Колкото се отнася до университета - Бог ме е благословил с прекрасни колеги. Те също са много колоритни и с изключително търсещи сърца. Той подготвя земята, на която ме праща ежедневно и няма как да съм по-благодарна!!!


3. Какво си научила от Бога до този момент относно изграждането на християнския характер и подреждането на приоритетите? Какво можеш да посъветваш студентите в това отношение?

Изграждането на християнски характер е тема, която в последно време изключително много ме вълнува. Ако този въпрос ми беше зададен преди месец- два, бих дала коренно различен отговор. Сега обаче мнението ми не е базирано на личния ми опит. Виждала съм как при някои хора изграждането на нещо става само с вземането на решението, което е искрено чудесно.


При мен обаче нещата никога не са се случвали по този начин. Не за друго, а просто защото Бог ме познава перфектно. Ако нещата ставаха лесно, въпросът “Защо?” ,който е абсолютна константа в речника ми, никога нямаше да бъде отговорен. Бог знае защо изгражда това, което изгражда в мен, но имам нуждата и аз да знам защо. Христоподобието при мен се изгражда чрез конфронтиране на това, което трябва да се промени, разбиране защо трябва да се промени и постоянство в действие по поставената задача.


Съвета, който мога да дам е просто да не задушаваме действието на Бога в нас. Той знае най-добре къде да пипне, какво да отреже и най-вече как да подходи с нас.

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page