3 въпроса към Алисия Йермак



М. Д. Алисия, кажи ни за себе си. Коя си ти и как така реши да дойдеш в България?


А. Й. Родом съм от Беларус, но израснах в Ирландия с моите родители, двама братя и сестра. Благословена съм да бъда от християнско семейство и да познавам Исус от ранна възраст. След като завърших специалност „Химия“ в университета, участвах в програмата Relay (програма за Ученичество на Ирландското студентско движение). Много ми хареса да изучавам богословие, да бъда обучена и подготвена за служение и особено ми допадна да работя със студентите в християнския съюз, помагайки им да споделят Благовестието с връстниците си в Университета. Тази програма ме накара да кандидатствам за програмата за взаимодействие на IFES, в която човек има възможност да служи на студентско движение от IFES в друга страна за една година... и ето ме тук, в помощ на БХСС за тази учебна година!


М. Д. Ти си в България вече трети месец – кои са приликите и разликите между младите хора/студентите в България и тези в Ирландия?


А. Й. Някои от приликите, които забелязах между ирландските и българските студенти са, че обичат да се забавляват, да ходят на партита и да прекарват време с приятели. Стереотип за студентите почти навсякъде! И в двете страни младите хора еднакво изглеждат силно заинтересовани от социалните медии, да бъдат в крак с най-новите събития, тенденции, мода. Една от основните разлики, които забелязах, е непредубедеността на ирландските студенти, с които съм се срещала и разговаряла. Открих, че те са по-склонни да разговарят и да споделят мненията си с друг, дори и само от учтивост. Докато в България студентите и хората като цяло изглеждат по-скептично настроени към християнството, гледат на него като култ или секта, което прави по-предизвикателно да се споделя Благовестието. Също така ми е интересно да наблюдавам международните студенти, с които работим сега и да виждам най-различни реакции спрямо Евангелието.


М. Д. На какво те учи Бог напоследък?

А. Й. От скоро изучавам Филипяни с други хора и бях наистина поразена от Христоподобната любов на Павел към хората, на които пише; колко дълбоко ги обича той, грижи се, радва се и плаче за тях. В нашата група обсъдихме колко привързан е Павел към тази църква и как тези хора не са просто „проекти“ за него. Чувствам, че Бог ме учи да гледам на всеки студент, който е довел в нашата група, като на специална и индивидуална личност, а не просто като на още един „проект“ или някой, който да опитваме да обърнем към християнството. Но да обичаш всеки студент с Христоподобна, съзнателна и целенасочена любов.