Стажант в Програмата "Варнава" на БХСС за учебната 2023/2024 година

1. Илина, ти си част от лидерската програма „Варнава“ на БХСС. По какъв начин това, че си част от БХСС и служиш сред нас, влияе на духовния ти растеж? Какво научаваш, какво Бог те учи напоследък?

Израснала съм в църква, благодарение на вярващите си родители, и през различните етапи на това мое израстване Бог винаги ме е поставял на лидерски позиции, затова видях БХСС и по-конкретно програмата “Варнава” като една страхотна възможност за допълнителното ми изграждане като някой, който има на сърце да се грижи за Божието стадо. Целта на БХСС, която Танчето обича да отбелязва, е “Христови ученици, които да изграждат други такива” и мотото на БХСС - “Вяра, която мисли. Любов, която действа.”,  резонираха много пълноценно с моите разбирания за това какво трябва да е Божието царство на земята, и така с радост станах готова да запретна ръкави и да работя рамо до рамо със страхотните и отдадени на Божието дело хора, които намерих тук.

Определено мога да кажа, че забелязвам в себе си много голяма промяна, откакто посещавам БХСС, която мога да обясня само с това, че за мен е изключително благоприятна среда за духовен растеж, защото промяната, която наблюдавам е такава, каквато може да се случи само чрез работата на Бога в живота на някого. Защото, макар все още да имам много за очукване и изглаждане, докато достигна до това моят образ да е като Христовия, все пак мога да видя местата в моя характер и душа, които са били омекотени и пригладени през това време. 

Относно това, което Бог ме учи в момента, е колко благословено може да бъде да се грижа повече за себе си, а не както досега, основно за останалите и почти не за себе си, и може би за първи път в живота ми разбирам пълноценно илюстрацията за това, как ако стане авария на самолет слагаш кислородната маска първо на себе си и после помагаш на другите, за да можеш да им помогнеш адекватно, а не да стане така, че накрая ти да си в бедствено положение от желание да помагаш или по-кратко казано - Бог ме учи да балансирам и приоритизирам по-правилно нещата, които ми се случват в живота.

2. Илина ти обичаш да спортуваш и да се състезаваш. Има ли връзка между спорта и вярата за теб? Какви неща от спорта човек може да приложи във вярата си?

Според мен определено има връзка между спорта и това да следваш Исус и то не само една. Първа прилика е, че много от хората няма как да разберат плюсовете и следователно да намерят смисъл в това да са последователни без да са започнали да го правят, и дори не могат да проумеят как изобщо има хора, които доброволно си го причиняват. И от друга страна, само когато си във вярата и в това редовно да спортуваш, си усетил колко по-добре се чувстваш и как това, което правиш, влияе позитивно на всяка една сфера в твоя живот. Само можеш да съжаляваш, че не си почнал по-рано и че си се дърпал толкова дълго.

Другата основна прилика, която откривам, е в това, колко ключови са дисциплината и постоянството и колко директно са свързани с прогреса. Когато мой вярващ приятел дойде при мен и не се чувства добре или му е тягостно, за продължителен период от време, първият ми въпрос винаги е “Как е тихото ти време напоследък?” и не се сещам за случай, в който отговорът да е бил “Чудесно е, по-добре от всякога! Всеки ден си чета Библията и въпреки това ми е кофти”. Постоянството и дисциплината са изключително ключови, защото най-често моментите, в които ни е най-трудно да отворим Библията или да сведем глава в молитва, са тези, в които имаме най-голяма нужда от общение с Бога.

Това пък ни води до следващата прилика, която искам да отбележа, и тя е самата мотивация, с която започваме и продължаваме нашия път на вярващи или спортуващи. За да е продължителна тя, трябва винаги да опира до нас самите и до това, че нещата, които правим са най-добрите и естествени, които можем да направим, за да се погрижим за себе си и да бъдем такива, каквито сме сътворени да бъдем - в общение с нашия Творец. Вярата, за да се грижим и развиваме духа и душата си, и спорта - за тялото си.

И последно добавям насърчителната прилика, че веднъж изграден мускул се изгражда много по-лесно втори път. Тоест, дори да отпаднем за известно време и да се отдалечим от Бога, Той винаги е готов да се затича и да ни прегърне, когато се завърнем, и да наваксаме заедно изгубеното време.

3. Миналата седмица отбелязахме Възкресение Христово. Как посланието на Великден формира вярата/ученичеството ти и ти помага да бъдеш постоянна? Какви практики ти помагат да си спомняш/да празнуваш това послание през цялата година?

Христовото Възкресение е печатът, който затвърждава и овековечава всичко, което Исус е направил и казал по време на служението си като истинно Божие дело. То е победата над смъртта, която е единствената част от човешкия живот, която е сигурна и неотменима, защото, за съжаление, дори това, че някой е заченат, не е гаранция, че ще се роди. И когато тази победа, на привидно непобедимия враг, се съчетае с търпелива и грижовна любов и искреното желание за лично общение с нас, достатъчно за доброволна, но и изключително мъчителна смърт, се получава една личност, която меко казано не е за изпускане.

Основното, което ми помага да си спомням това послание през цялото време, може и да звучи малко очевидно, но наблюдавайки историята на еврейския народ, май не е нещо чак толкова лесно. Стремя се целенасочено да не забравям и да си го напомням ежедневно, и да го предавам нататък, защото знаението, което не се използва, просто се забравя, а и когато го обясняваш на някого, го запомняш и разбираш още по-добре. Така че активно се опитвам да не забравя, а точно обратното, именно чрез по-дълбоко познание на Словото, молитва и общение с други вярващи си припомням за жертвата на нашия Спасител.

Друг начин, по който също така държа делото Му в съзнанието си е, като се стремя в това да спазвам най-важните, според Исус, заповеди от Матей 22:37-40, на които според Него “се крепят целият закон и пророците”: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ Това е първа и най-голяма заповед. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ .