Тежестта на наследството

Актуализирано: окт 8

от Татяна Уайрънс



Семейството, което не ни оценява

Интересно е колко много атмосферата в семейството повлиява на нашето възпитание, но също и на нашата нагласа за възприемане на света, както и на отношението ни към него и към нас самите в частност. Всеки може да се сети за някого. Майка, която хленчи, чичо, който сърба и мляска, баща, който продължава да очаква, че ще се справяте по-добре в живота и т.н.


Животът понякога е истински роднински труден. Ако очакваме от някого да бъде чувствителен към нашите нужди, това са именно членовете на нашето семейство. Когато страдаме физически или емоционално, искаме и се надяваме семейството ни да откликне. Но понякога те се държат така сякаш не разбират или сякаш не ги е грижа.


Какво да правим, ако се разбираме чудесно с другите, но не и с някой роднина? Дали Исус има какво да каже по този въпрос? Нека за малко да разгледаме Собственото Му семейство.


Знаем, че Той е имал семейство на Земята. Марк пише: „Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тука между нас?“ (Марк 6:3) Това е случаят, когато Исус отива в синагогата, където е помолен да говори. Хората се гордеят, че момчето от родния им град напредва, докато не чуват думите Му. Той говори за Себе Си като за Месия. Описва се като Този, Който изпълнява пророчеството.


Как реагират? „Това не е ли синът на Мария?“ Разбирай: „Този не е никакъв Месия! Той е като всички нас? Не го ли знаем много добре?“ След това Го повеждат, за да Го хвърлят от една скала. Веднага изпъква въпроса къде е семейството (братята) Му в този момент. Защо никой не се застъпва за Него?


Не винаги обаче е така. Има и време, когато те говорят, когато са заедно с Него в тълпата, но не защото се гордеят, а защото се срамуват от Него. „А своите Му… излязоха, за да Го хванат, защото казваха, че не бил на Себе Си.“ (Марк 3:21)

Сродниците на Исус Го смятат за луд. Те не се гордеят с Него. Ето други техни думи: „Тогава Му рекоха братята Му: Замини оттук и иди в Юдея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш. Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света. Защото нито братята Му вярваха в Него.“ (Йоан 7:3-5)


Каква ирония само има в тези думи! Преливат от подигравка. Как е могъл Исус да ги понася! Как можеш да вярваш в себе си, когато тези, които най-добре те познават, не ти вярват? Как да напредваш, когато семейството ти те дърпа назад?

Струва си да се отбележи, че Исус не се опитва да контролира поведението на Своето семейство, нито пък допуска тяхното поведение да Го манипулира. Не настоява да се съгласят с Него. Не се сърди, когато Го наскърбяват. Не си поставя за цел да им угоди, нито упражнява натиск върху тях. Той осъзнава, че духовното Му семейство може да Му даде онова, което физическото не може. Ако сам Исус не може или не иска да застави Своето семейство да приеме Неговите убеждения, какво ви кара да мислите, че вие ще успеете да заставите вашето?


Ние не сме в състояние да контролираме отношението на семейството си. Докато си мислим, че можем да контролираме поведението на хората спрямо нас, ни сме обречени да робуваме на техните мнения. А това е непосилно бреме. По-важно е, както прави Исус, да се стремим към одобрението на Бога.


На изключително много места Писанието говори за Бога като за наш Баща. Замисляли ли сте се какво означава тази аналогия? Бащата е бил, а и в нашата култура е, представител, ключова фигура в и на семейството. Той е този, който се грижи за децата си и ги закриля. Не е случаен факта, че Бог е наречен наш Баща и като християни трябва да се стремим към Неговото одобрение и благословение.

Одобрението на нашето семейство е желателно, но не е необходимо за нашето щастие. А и невинаги е възможно. Исус не позволява на напрегнатите взаимоотношения в семейството Му да засенчат призива на Бога. Но също така не се отказва от тях, нито пък ги задушава с натиск да се променят. Той им дава свобода, време и благодат. И какво става със семейството на Исус в последствие. Един от братята Му става апостол (Гал. 1:19), а другите мисионери (1 Кор. 9:5).


Нека не губим кураж! Бог и днес променя семействата ни.


Произход, който ни засрамва

Може би нещата са дори по-сериозни. Може би има нещо в нашите семейства, за които дори не искаме да си спомняме.


Тези дни четох в книгата Съдии за Ефтай (Съд. 11). До края на главата става ясно, че той е един от водачите на Израил и Бог извършва много от съдбите Си над съседните народи именно чрез него.


Ами историята на Йосия. Тя надхвърля дори абсурдността на произхода на Ефтай и Божествения план за неговия живот. За него се говори в 4 Царе 22 и 23 глави. Но в 21 глава се разказва за неговите предци. С две думи, дядо му е бил убиец и фанатик, който на кървав ритуал принася в жертва собствените си деца, занимава се с окултизъм и гадателство, допитва се до запитвачи на духове и врачове. Запомнен е като царят, който „проля много невинна кръв, докато напълни Йерусалим от единия до другия край“. (4 Царе 21:16) Баща му пък бил хулиган, който осквернявал храмове и се подигравал на вярващите. Убит е на 24 години… от своите слуги. Епитафията на гроба му гласи: „Той върши зло пред Господа“.

Доста неприятна семейна история и много тежко наследство! Йосия обаче не се оставя на течението, не се оставя да го набедят за престъпник, откакто се е родил, заради предците му. Той сменя посоката. Възцарява се на 8 години и наследява несигурен престол и опетнена корона. Храмът е в безпорядък. Законът е изгубен и хората се покланят, на когото си пожелаят. Но в края на 31 – годишното му царуване храмът е възстановен, идолите разрушени и Законът на Господа е издигнат отново на значимо място.


От историята на Йосия става ясно, че ние не можем да избираме нашите предци, но можем да изберем нашите наставници. Йосия решава да подражава като политик на предтечата си Давид (ст. 2), повече, отколкото на преките си родители. На 26 години той се заема с възстановяването на Храма, защото Богът на Давид е станал и негов Бог и той е загрижен за дома Му.

Докато се ремонтира Храма, работниците откриват свитък с думите на Бога, дадени на Мойсей около 1000 години преди това и когато чува съдържанието му, Йосия е шокиран и се разплаква. Дали Бог не е поставил Йосия на земята, за да може да възстанови почитта към Неговото име и храма Му!


Дали Бог не е призовал и вас за нещо такова! Йосия не е ли бил приблизително на вашите години по онова време?


Може би миналото ти (или това на семейството ти) не е нещо, с което да се похвалиш. Сега обаче трябва да избереш. Ще се издигнеш ли над миналото, за да промениш нещата или ще останеш под негова власт, за да се оправдаваш и да се самосъжаляваш!

„Ех, ако се бях родил в семейство като на този!“ „Ех, ако се бях родил в западна страна!“ „Ех, да имах богати роднини!“ „Ех, да не бях толкова беден!“ „Ех, да не носех тази генетична информация на този нос или тези килограми!“


Списъкът може неимоверно да продължи. Все с думи на нашето самосъжаление. Обаче добре би било да направим като Йосия. Да се обърнем към някакъв предшественик, който си струва да се вземе за пример. (Йоан 3:6)


Родителите ни са ни предали гени, но Бог ни е предал благодат. Може да сме взели външността на нашата майка, но несъмнено наследството на вечнос