Съзерцателно отражение

от Макс Лукадо

Г. Р. Туийд повдига взор над водите на Тихия океан и вижда американски кораб на хоризонта. Изтривайки с ръка струйките пот от челото си, младият военноморски офицер преглъща с усилие и взема решение. Това вероятно ще бъде единственият му шанс за бягство.


В продължение на почти три години Туийд се е криел на остров Гуам. Когато през 1941 г. японците окупират острова, той се укрива навътре в гъсталаците на тропическите гори. Трудно се оцелява при подобни условия, но той предпочита блатото пред концентрационен лагер.


Привечер на 10 юли 1944 г. обаче Туийд забелязва приятелски кораб. Изкачва се на един хълм и изчаква в пукнатината на една скала. Бръква в раницата си и изважда от там огледалце. В 18:20 ч. започва да изпраща сигнали. Като държи огледалцето за ръбовете, той го накланя напред-назад, отразявайки така слънчевите лъчи в посока на кораба. Три къси проблясъка. Три дълги. Пак три къси. Точка-точка-точка. Тире-тире-тире. Точка-точка-точка. SOS.


Един моряк на борда на кораба „Маккол“ забелязва сигнала. Спасителен отряд се качва на моторна лодка и се промушва покрай крайбрежните оръдия до пукнатината в скалата. Туийд е спасен.


За щастие той е имал огледалце, знаел как да го употреби, а и огледалцето нямало нищо против. Ами ако то се беше възпротивило? (Сега се пригответе за една налудничава идея.) Представете си, че огледалото бе поискало да наложи собственото си виждане по въпроса. Представете си, че вместо да отразява послание от слънцето, то бе настояло да изпрати свое собствено послание. В края на краищата три години обществена изолация биха накарали всеки да жадува за малко изява и внимание. Вместо да изпрати сигнала SOS, огледалцето можеше да изпрати сигнала ЯМВ. „Я ме вижте!“


Огледалце със собствено мнение?


Единственият по-налудничав сценарий е ако огледалцето изпитваше неувереност в себе си: „Ами ако не се справя? Ако взема да изпратя тире вместо точка? Освен това цялото съм покрито с петна!“ Неувереността би парализирала огледалото.


Както и самосъжалението. „Откога съм натъпкано в тази раница, колко време вече ме мъкнат из джунглата, а сега изведнъж ме изкарват на ярка светлина и очакват от мен да изпълня жизненоважна мисия. Откъде накъде? Оставам в раницата. Няма да измъкнете и пукнато отражение от мен!“


Добре, че огледалцето на Туийд не е можело да мисли само.


Но как стои въпросът с огледалата на Бога? За съжаление ние можем.


Наистина, ние сме Негови огледала! Оръдия на небесната хелиография. Ако трябва да отразим с едно изречение длъжностната характеристика на човека, то ще е: „Да отразява Божията слава.“ Както пише Павел: „Ние, които с открити лица отразяваме като огледала блясъка на Господа, блестим все повече и повече и приемаме образа на това, което отразяваме; това е дело на Господа, Който е Дух“ (II Кор. 3:18, JB).


Някои от вас току-що скептично повдигнаха вежди. „Чакай малко – си помислихте. – Това съм го чел неведнъж. То не звучеше така.“ И наистина може би сте го чели по друг начин. Може би по-познат ви е този превод: „А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.“ (II Кор. 3:18, РИ).


Единият превод казва „като в огледало… гледаме“, а другият – „отразяваме като огледала“. Кой е верният?


Всъщност и двата. Глаголът „катоптризо“ в този стих може да се превежда и по двата начина. Затова преводачите се разделят на два лагера: „с открито лице, като гледаме“ (РИ) „съзерцаваме Господната слава като в огледало“ (СП) „като гледаме сякаш в стъкло“ (KJV) „отразяваме като огледала“ (JB) „можем да бъдем огледала, които ярко отразяват“ (TLB) „ние… всички отразяваме Господната слава“ (NIV)


А кое от двете значения е вложил апостол Павел? Контекстът на въпросния стих е сравнението, което прави Павел между християнския живот и преживяването на Мойсей навръх Синай. Когато патриархът вижда славата на Бога, неговото лице започва да я отразява. „Израилтяните не можеха да издържат да гледат в лицето на Мойсей. Защото лицето му блестеше със славата на Бога“ (II Кор. 3:7, NLT)


Лицето на Мойсей е блестяло толкова ярко, че „израилтяните не можеха да го гледат по-дълго, отколкото може да се гледа слънцето“ (3:7, MSG).


Един поглед към Бога – и няма как Мойсей да не започне да го отразява. Самият той се превръща в тази светлина, която е видял. Съзерцанието води до превръщане. Превръщането води до отразяване. Тогава отговорът на въпроса за превода вероятно е „да“.


Дали Павел е искал да каже „гледаме като в огледало“? Да.


Дали Павел е искал да каже „отразяваме както огледало“? Да.


Дали Святият Дух нарочно не е подбрал дума, която да ни напомня едновременно да правим и двете неща? Да гледаме Божията слава с такова внимание, че после да не можем да спрем да я отразяваме?


Какво означава да гледаш лицето си в огледало? Да хвърлиш бърз поглед? Да зърнеш с периферното зрение? Не. Да се оглеждаш означава да наблюдаваш, да се взираш, да съзерцаваш. Следователно да гледаш Божията слава също не означава да ѝ хвърляш бързи погледи с периферното си зрение. Божията слава се гледа внимателно и настоятелно.


А докато я наблюдаваме, дали да не се помолим и я отразяваме като Мойсей? Дали да не посмеем да се надяваме, че ще бъдем огледала в ръката на Бога, отразяващи Неговата светлина? Това е призивът към нас: „Каквото и да правите, всичко вършете за славата на Бога“ (I Кор. 10:31, NKJV)


Каквото и да правим? Именно.


Нека посланието ви да отразява Неговата слава. „Вашата светлина трябва да сияе пред хората така, че те да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия Баща в небесата“ (Мат. 5:16, СП)


Нека спасението ви да отразява Неговата слава. „Чрез Христос вие също бяхте запечатани със Святия Дух, обещан от Бога, когато чухте посланието на истината, Благата вест за вашето спасение, и повярвахте в Христос. Святият Дух е само гаранцията , че ще получим своето наследство, докато Бог даде окончателното изкупление на онези, които Му принадлежат. Целта на това е да възхвалим Божията слава“ (Еф. 1:13-14, СП).


Нека тялото ви да отразява Божията слава. „Не принадлежите на себе си… затова прославете Бога с телата си“ (I Кор. 6:19-20, СП).


Вашите трудности прославят Бога. „Всички тези страдания са за ваше добро. И колкото повече от вас биват спечелени за Христос, толкова повече хора има, които да Му благодарят за голямата Му благост и толкова повече се прославя Господ“ (II Кор. 4:15, TLB; вж. също Йоан 11:4).


Вашите успехи също отдават дължимото на Бога. „Почитай ГОСПОДА с богатството си“ (Пр. 3:9, NIV). „Богатствата и славата са от Теб“ (I Лет. 29:12, РИ). „Бог… ти дава сила да придобиваш богатство“ (Втор. 8:18).


Вашето послание, вашето спасение, вашето тяло, вашите трудности, вашите успехи – всичко изявява Божията слава.


„Всичко, което казвате и правите, трябва да е в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог Отец“ (Кол. 3:17, СП).


Той е изворът, ние сме чашата. Той е светлината, ние сме огледалото. Той изпраща посланието, ние го отразяваме. Ние сме в раницата Му, докато не ни призове на работа. А когато се озовем в ръката Му, вършим Неговото дело. Разбирате ли? Нашият живот се върти не около нас, а около Него.


Когато Туийд използвал огледало, това довело до едно спасение.


Когато Бог използва нас, това довежда до милиони други.


(„Светът не се върти около мен“, Макс Лукадо, издателство "Менора прес", 2005, стр. 95-100)

Последни публикации

Виж всички