Служението да внимаваш

от Шана Мартин


В книгата на Йоан четем за Йоан и Андрей, обикновени хора, които чрез силата на Духа познали Исус като Божи Агнец. Принудени от Неговото присъствие, нетърпеливи и любопитни, първите им въпроси били зашеметяващо базисни. Кой наистина е Той? Как и къде живее Той?

Отговорът на Исус?


Ела и виж. — Йоан 1:39


Не е изненада, че Човешкият Син (Лука 7:34) води с покана да си отворят очите и да се присъединят към Него в делото на Царството.


Животът на Исус предизвиква богат сетивен разказ. Ние четем в Лука за мирис на тамян, скандиращи тълпи, песен на ангелски гласове. Прашни пътища, жалки овчари и младо момиче, „очевидно бременна“. Раят се спусна над нас във формата на бебе с малки ръчички и чисто личице и скоро мъже следяха знаците по нощното небе, превъзбудени и търсещи.

Исус израсна, привлечен към най-дивите, най-вероятните да бъдат отписани като неспособни, недостойни, нуждаещи се от урок по начини за сливане с тълпата, заобиколен от религиозната култура на Своя народ.

Неслучайно, Йоан Кръстител потопи главата на Исус във водата, дразнейки властите и нарушавайки културния кодекс. Където светът виждаше един безумен човек, луд, побъркан и неуважителен, Исус видя един достоен протест, избирайки го за своя линия в галилейския прах.


Исус дойде при нас като нас, човек с очи, уши, уста, нос и пръстови отпечатъци. Той плачеше. Шегуваше се. Вървеше, докато Го заболят краката. Настръхваше. Дрямваше си. Понякога се чувстваше сам, защото се чувстваше жив.


Той ангажираше света, като обръщаше внимание на Своя кръг и наистина беше с хората, които са около Него. Той избра добре, като избра скромните и пренебрегнатите.

Той иска същото от нас.

Животът, скрит в Христос, означава непрекъснато да пожелаваме повече от Бога. Добрата новина е, че Той е тук, където и да сме, живи и на работа. Той е в лицата, които виждаме и в историите, които се случват на най-обикновените места.


Макар че Той няма нужда от нас, Той ни иска близо. И така, поканата стои.


Ела. Виж.