откъс от книгата „Отговори на трудни въпроси“ от Джош Макдауел и Дон Стюарт
Исус от Назарет е бил човешко същество, а тъй като човешките същества са ограничени в своите знания, не означава ли това, че Исус също е бил ограничен? Не трябва ли да престанем да се занимаваме с Неговото учение, защото е продукт на Неговото време? Навярно е казал доста прекрасни неща, но защо да приемаме думите Му, след като знаем, че е бил човек?
Подобни въпроси възникват много често, когато говорим за личността на Исус Христос. Хората сочат изказванията на самия Исус, за да докажат, че не е знаел всичко. Например, когато Исус говори за повторното Си идване, казва: „А за онзи ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.“ (Марк 13:32). Веднъж, когато заобиколен от тълпа народ, някой Го докосва и се изцелява, почувствал допира, Той се обръща към народа и пита: „Кой се допря до Мене?“ (Марк 5:30), показвайки по този начин Своето незнание. Нещо повече, задава въпроси на хората: „Как ти е името?“ (Марк 5:9), „Колко хляба имате?“ (Марк 6:38).
Тези откъси показват, че Христос не е знаел някои неща – така твърдят скептиците. Защо тогава да вярваме на всички Негови твърдения и схващания? Новият завет отговаря на въпроса: правил ли е грешки Христос, с гръмко НЕ! Трябва да помним, че Исус е имал две естества: едното човешко, а другото – божествено. Като човек не е знаел някои неща, но като Бог е владеел всяко знание.
Исус не е бил човек, Който сам се е въздигнал до положението на Бог. Той е Бог, слязъл при хората. Посланието до филипяните 2:5-11 констатира, че Исус като Бог е решил да се лиши от известни привилегии, които по право Му се полагат, а като човек напълно се доверява на Бог Отец и живее съвършен, безгрешен живот.
Независимо от това, че пребивавайки на Земята, Исус продължава да бъде Бог, Той доброволно се е отказал от правата, които е имал (като Бог). Никой, по никакъв начин не може да докаже, че Неговото мнение (и изказвания), по който и да било въпрос – теологически, исторически или някой друг, е погрешно по какъвто и да било начин.
Трябва да помним също така, че целта на някои от въпросите на Исус – като тези в Йоан 6:5, Марк 6:38 и други – не е била да получи някаква информация (като че ли Той не знае отговора), а по-скоро да накара тези, които Го слушат, да Му отговорят – защото за тяхно добро е било да дадат (или чуят) правилния отговор (Йоан 6:5,6). Тези въпроси приличат на въпросите, които Бог задава в Битие 3:9-13: „Къде си?“. Бог задава тези въпроси, не за да получи информация, а за доброто на запитаните, на които правилният отговор би могъл да помогне по някакъв начин; а понякога това са просто реторични въпроси.
Нещо повече, Исус като човек е знаел неща, които излизат извън рамките на обикновеното човешко знание. Норман Гейслър пише в „Християнска апологетика“ (358-359 стр.): „Дори като човек Христос е притежавал необикновени, даже свръхестествени знания за много неща. Вижда Натанаил под смокинята, макар че се е намирал на такова разстояние от нея, от което обикновен човек нищо не би могъл да види (Йоан 1:48). Исус удивлява жената от Самария с това, че знае личния ѝ живот (Йоан 4:18, 19).
Исус предварително е знаел кой ще Го предаде (Йоан 6:64). Знаел е за смъртта на Лазар, преди да му съобщят за нея (Йоан 11:14), както и това, че ще бъде разпнат и ще възкръсне – още преди тези събития да са станали (Марк 8:31; 9:31). Исус е притежавал и свръхчовешко знание за местоположението на рибните пасажи…
Няма никакво указание в евангелията, че ограничеността на Исус (като човек) Му е пречела в Неговото служение или наставления. Въпреки ограниченията в това, което е знаел, то и така знанията, които е притежавал, са били далеч по-големи от тези на обикновен човек и напълно достатъчни за Неговото служение и доктринално учение.“
Освен това Библията ясно констатира, че Исус е окончателният авторитет по всички въпроси, за които говори. Хората ще бъдат съдени въз основа на това как приемат Неговите думи: „Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има какво да го съди; словото, което говорих, то ще до съди в последния ден“ (Йоан 12:48).
Неговото слово е фундамент, на който трябва да изграждаме своя живот: „И тъй, всеки, който чуе тия мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара.“ (Марк 7: 24).
Неговите думи са вечни: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“ (Мат. 24:35).
Дори от тези няколко твърдения ясно следва, че ни едно от човешките ограничения, на които е бил подвластен Исус, не са имали влияние нито върху Неговите теологични твърдения, нито върху учението Му. Не може да се оправдаваме с човешкото Му естество за това, че отхвърляме непогрешимостта на Исусовите твърдения. Чрез възкресението Си Исус доказа (Рим. 1:4), че има право да представя Себе Си за съвършен и най-висш авторитет.
Макар че Исус е наистина Бог, бил е също така реален човек. Или казано по друг начин, Исус е бил до такава степен човек, като че ли никога не е бил Бог, и до такава степен Бог, като че ли никога не е бил човек. Бил е Богочовек.
Comments