top of page

Разум и/или вяра?

Джош Макдауел и Дон Стюарт

Джеймс Харви Джонсън, член на „Клуб на мислителите“, представя този въпрос по следния начин: „Религиозните убеждения противоречат на здравия разум. Няма никакви ангели, дяволи, ад, небе, духове, нито пък чудеса. Тези суеверия се разпространяват, за да могат вярващите, които се чувстват виновни, да вярват, че като плащат пари на група свещеници, ще бъдат добре приети от някакъв Бог. Не съществува нищо свръхестествено – нищо противно на природните закони.“ (Religion is a Gigantic Fraud, San Diego, CA: The Thinkers Club, Box 2832, Dept. RG).


Често вярващият бива обвиняван в „интелектуално самоубийство“, защото вярва в боговдъхновението на Библията, чудесата и възкресението на Исус. Хората смятат, че християнските убеждения предполагат невежество и че вярата е нещо, което е сляпо и неинтелигентно. В действителност, истината е тъкмо обратното. Християнската вяра е интелигентна вяра; тя никога не се състои от безсмислени действия, несвързани с действителността. Библията подканва както вярващите, така и невярващите да използват своя разум, когато изучават християнските истини. Исус казва: „Да възлюбиш Господа твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичкия си ум“ (Мат. 22:37). Апостол Павел пише на Тимотей: „Зная, в кого съм повярвал“ (2 Тим. 1:12), а на вярващите в Солун: „Всичко изпитвайте; дръжте доброто“ (1 Сол. 5:21).


Евангелистът Йоан предупреждава вярващите да изпитват духовете дали са от Бога (1 Йоан 4:1). Това със сигурност изисква интензивно използване на разума.

Следващите текстове илюстрират колко е необходимо използването на ума по въпросите за християнската вяра.


„Исус като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство“ (Марк 12:34).


„А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга. А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“ (Йоан 20:30-31)


„… на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство.“ (Деян. 1:3)


„И затова се моля любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и проницателна във всичко, за да изпитвате нещата, които се различават, за да бъдете искрени и безупречни до деня на Христос…“ (Фил. 1:9, 10)


„дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете, и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство“ (Еф. 1:17, 18)


„Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.“ (1 Кор. 10:15)


Нищо в Писанието не показва, че вярата е равнозначна на глупост, но според много текстове е тъкмо обратното. „Да не разсъждаваш“ не е една от Десетте заповеди.


В Стария завет Бог уважава интелекта на човека. Върши чудеса чрез Мойсей и Аарон, за да докаже на фараона тяхната божествена мисия (Из. 7:9). Заповядва на израилтяните да не слушат нито един пророк, който пророкува лъжливо (Второзаконие 18:22).


Предизвиква фалшивите богове да докажат, че са богове: „Представете делото си, казва Господ; приведете силните си доказателства, казва Якововият Цар. Нека ги приведат и нека ни кажат какво има да стане; обяснете миналото, кажете какво е било, за да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; или ни известете бъдещето, известете какво има да стане после, за да познаем, че сте богове; дори докарвайте добро или зло докарвайте, за да се ужасим, като го видим всички.“ (Ис. 41:21-23)


И тъй като фалшивите богове не правят абсолютно нищо, Бог казва: „Ето, вие сте по-малко от нищо; и това, което вършите – по-малко от нищо; мерзост е онзи, който ви избира.“ (Ис. 41:24)


Мнозина християни не знаят защо вярват в Исус, макар че в Библията е казано много ясно, че трябва да знаят: „А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.“ (1 Петр. 3:15)


Този факт, (че не знаят), не анулира християнската вяра; означава само, че има християни, потънали в невежество. Макар че някои християни не се замислят защо вярват, това не дава никакъв повод да се намалява стойността на християнските истини. Главният проблем е Исус Христос, а не невежеството на някои вярващи.


Видяхме, че Библията ни призовава да употребяваме нашия разум, когато взимаме решение относно вярата в Христос. Християнството е разумно и може да се обоснове, но човек не приема Христос само със своя разум. Той трябва да вярва, а вярата се основава на фактите, а не на фалшива надежда.


Днес хората си представят християнската вяра като скок, направен слепешката към тъмнината, в действителност обаче този скок е към светлината. Апостол Павел, като защитава християнската вяра пред невярващия цар, казва: „Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.“ (Деяния 26:26).


Фактите, свързани с Исус, са били добре известни на този цар, както и на другите хора, живели по същото време. Можели са да бъдат обмислени и преценени от всеки, който е желаел да проучи тяхната истинност. Христос е вършел чудеса в присъствието на многобройни тълпи и поради това първите християни са призовавали света да провери дали „действително е било така“. Не са обезсърчавали скептично настроените хора с думите „просто вярвайте“. Напротив, поощрявали са ги да изследват основите на християнската вяра (Деяния 17:11).


Християнската вяра е не само предмет на постоянни проверки, но може да бъде и предмет на фалшификации. Нехристиянинът е насърчаван да използва своя разум, когато преценява твърденията на Исус Христос. Ако би могъл да се появи някакъв важен доказателствен материал, който да унищожи християнството – например като доказва, че Христос не е възкръснал, тогава християнската вяра би рухнала.


Доста хора са се опитвали да направят това – между тях са и Франк Морисън и ген. Лу Уолъс, авторът на книгата „Бен Хур“ – и се е свършило с това, че са станали християни. В продължение на векове много други хора са се опитвали да докажат, че християнската вяра е неправилна, но винаги без успех.


Ако християнството изисква само „сляпа вяра“, то защо толкова много учени продължават да вярват в Исус, като едновременно с това използват своя интелект? Вярата издържа на всички изпитания, защото се основава на истината. „Исус му казва: Аз Съм истината“ (Йоан 14:6).


Решението да се стане християнин, трябва да се вземе след продължителен размисъл. Трябва да бъде добре обмислено и преценено. Преди да стане християнин, човек трябва да си даде сметка какво прави. Тези, които насърчават покаянието, основано на емоции или на някакви човешки манипулации, не постъпват съгласно Библията. Сигурни сме, че ако някой наистина иска да се замисли и прецени фактите, то неверието му ще изисква повече вяра, отколкото повярването. Доказателственият материал говори ясно и разбираемо на всеки, който иска да е интелектуално честен спрямо въпроса, кой в действителност е Исус Христос. Ако някой честно и справедливо го премисли и прецени, ще види, че „сляпата вяра“ опровергава тези твърдения, които са засвидетелствани с много убедителни доказателства (Деяния 1:3).


откъс от книгата "Отговори на трудни въпроси", ОМ, 1991.

Последни публикации

Виж всички

コメント


bottom of page