Пандемията на самотата

от Сайлъс Уолтър

След една година от пандемията на Covid и ограниченията започваме да осъзнаваме, че вирусът е само част от проблема. Медиите започват да говорят за пандемията на самотата или още по-драматично за века на самотата.1


Лесен отговор би бил да обвиним ограниченията и Covid, но дори преди пандемията, проучванията показват значително увеличение на хората, които се чувстват самотни. В многобройни проучвания всеки от 3 до 4-ма участници в студентска възраст се описва като често самотен.2

Студент сподели в разговор, че социалната изолация покрай пандемията не е променила нищо за него, той е бил самотен преди и все още е самотен.

Сред много хора опасността и проблемите на самотата не се разпознават и дори не се вземат на сериозно. Последните изследвания предупреждават за социалното и физическото въздействие на самотата. Тя може да доведе до социална изолация, влошени социални способности и по-висок риск от сърдечни заболявания и инсулт.3


Самотата е субективно усещане за липса на смислени и добри взаимоотношения. Чувството е, че не сте разбрани и няма кой да говори за това, което ви притеснява. Поради факта, че това е субективно възприятие, то не е свързано с количеството приятели или социални контакти, а с качеството им. Няма значение колко съобщения, харесвания или срещи има някой, а какви са дълбочината и значението на социалните му взаимодействия.


В нашето индивидуалистично общество ние израстваме, научавайки се, че трябва да бъдем независими, сами да решаваме кои сме и какво искаме и има значение единствено какво ние мислим за себе си. Съгласен съм, че е важно да бъдем независими и способни да се грижим за себе си, но този индивидуализъм бързо води до егоизъм.

Един човек споделя: „Когато се чувствам самотен, гледам видеоклипове на хора, които говорят пред камерата, за да се почувствам сякаш не съм толкова сам.

Ние бързо осъзнаваме, че се нуждаем от взаимоотношения. Желаем партньор, който ни разбира, семейство, което ни подкрепя, приятели, от които можем да поискаме помощ по всяко време и които ни обичат такива, каквито сме.

Самотата е показател за нашето желание за взаимоотношения. Това показва, че като хора сме социални същества, имаме нужда от социални взаимодействия. По същия начин, по който се нуждаем от храна, за да утолим глада си и от вода за жаждата си, имаме нужда от смислени и дълбоки взаимоотношения като отговор за нашата самота. 4


Обаждане на приятел, посещение на колега или покана към състудент за кафе. Всички тези малки неща могат да помогнат, когато вие или някой около вас е самотен. Но все пак не винаги има някой около вас, който да откликне и ние не можем да очакваме това от нашите приятели или семейство.


Вярвам, че желанието ни за взаимоотношения може да бъде удовлетворено само от Този, Който ни е създал за взаимоотношения. Исус говори за това как връзките ни с другите са сърцевината на Вселената и как връзката с Бога е същността на нашето същество. Винаги, когато това липсва, ние чувстваме тази основна самота.


От живота на Исус можем да видим, че Той също е имал периоди на самота. Той прекара четиридесет дни в пустинята и дори в последните си дни приятелите му заспиваха, вместо да са до Него. Исус знае какво означава да си самотен. Затова Той разбира нашата самота и знае какво преживяваме. Освен това Той отиде при самотните, видя ги как просят на улицата, крият се на дърво и стигат до кладенец. Той протегна ръка към самотните, като им предложи приятелство и взаимоотношение. Исус каза: „Ще бъда с теб до свършека на света.“ Не си сам.


И това обещание е също така валидно и за нас.


Исус ни предлага смислено взаимоотношение с Него. Той подава ръка на нас, самотните хора.


Ако все още нямате това взаимоотношение, свържете се с нас (office@bhss-org.com) и можем да се срещнем и да поговорим повече за това какво означава човек да приеме тази връзка с Исус.


Може би вече имате тази връзка с Христос, но все още се чувствате самотни. Можете да Му донесете самотата си, когато се появи в живота ви, също така да я споделите с приятели, да говорите за това, да се насърчавате и да инвестирате във взаимоотношенията си с приятелите си, а също и с Исус.


И ако сте от късметлиите, които не са самотни, тогава се огледайте и обърнете внимание на самотни хора. Исус е нашият модел за подражание. Нека да сме наясно, че има много самотни хора, да се обърнем към тях и да им предложим приятелство и да споделим с тях как Исус ни помага в нашата самота.


  1. Noreen Hertz, The lonely century : how isolation imperils our future. Sceptre, London 2020. ISBN 978-1529329254.

  2. https://www.bbc.co.uk/programmes/articles/2yzhfv4DvqVp5nZyxBD8G23/who-feels-lonely-the-results-of-the-world-s-largest-loneliness-study

  3. Valtorta NK, Kanaan M, Gilbody S, et al. Heart 2016;102:1009– 1016.

  4. Cacioppo, John T., & Patrick, William. Loneliness: Human Nature and the Need for Social Connection. New York: W.W. Norton & Company, 2008. 317 pp. ISBN: 978-0-393-06170-3.

Последни публикации

Виж всички