от Джон Пайпър
Максимизиране на радостта ни в Бог е това, за което сме били създадени. „Но чакай малко“, ще каже някой: „Какво ще кажеш за Божията слава? Не ни ли създаде Бог за Своя слава? А ти казваш, че Той ни е създал, за да преследваме нашата радост!“ Кое от двете е? Дали сме създадени за Негова слава или, за да се радваме?
О, колко страстно съм съгласен, че Бог ни е създал за Неговата слава! Да! Да! Бог е най-богоцентричната личност във Вселената. Това е сърцето на всичко, за което проповядвам и пиша. Това е, което християнският хедонизъм е проектиран да запази и продължи! Главната Божия цел е Той да се прослави. Това е записано из цялата Библията. Това е целта на всичко, което Бог прави.
Едуардс е най-великият пастор-богослов, който някога Америка е раждала. Той е написал книга през 1755 г., наречена Краят, за който Бог създаде света. В основата и целта на тази книга е следното зашеметяващо прозрение:
Бог се прославя не само когато се вижда Неговата слава, но и когато хората се радват в нея. Когато тези, които я видят, също й се наслаждават, то Бог е по-прославен, отколкото, ако те само я виждат. Тогава Неговата слава се приема от цялата душа, както от разбирането, така и от сърцето. Бог е създал света, за да може да общува, а създанието да получи Неговата слава, и за да може тя да бъде приета едновременно от ума и от сърцето. Онзи, който свидетелства своето разбиране за Божията слава [не] прославя Бога толкова, колкото този, който свидетелства и също... ѝ се наслаждава.
Дали Бог те създаде за Своя слава или за твоя радост? Той те е създал, за да можеш да прекараш вечността като Го прославяш и като Му се наслаждаваш завинаги. С други думи, не е нужно да избираш между прославата на Бога и насладата в Него. Наистина, не се осмелявайте да избирате! Ако се откажеш от едното, губиш и другото. Едуардс е абсолютно прав: „Бог се прославя не само, когато се вижда славата Му, но и когато хората се радват в нея.“ Ако не се радваме в Бога, ние не прославяме Бога, както трябва.
Тук е солидната основа на християнския хедонизъм: Бог е най-прославен в нас, когато сме най-удовлетворени в Него. Това е най-добрата новина на света. Божията страст да се прослави и моята страст да бъда удовлетворен, не са в противоречие.
Може би сега виждате какво ме кара да бъда радикален за това. Ако е вярно, че Бог е най-прославен в нас, когато сме най-удовлетворени в Него, тогава погледнете какво е заложено на карта в нашето преследване на радостта. Славата на Бога е в опасност! Ако кажа, че преследването на радост не е от съществено значение, аз все едно казвам, че като славя Бога, не е от съществено значение. Но ако прославянето на Бога е изключително важно, тогава и преследването на удовлетворението, което показва Неговата слава, е крайно важно.
Радикалният извод е, че преследването на удоволствие в Бога е нашето най-голямо призвание. Това е от съществено значение за цялата добродетел и за цялата почит. Независимо дали мислите за живота си вертикално във връзка с Бога, или хоризонтално във връзка с човек, преследването на удоволствие в Бога е от решаващо значение, а не от пожелателно. Ние ще видим скоро, че истинската любов към хората и истинското поклонение към Бога зависят от преследването на радост.
Преди да видя тези неща в Библията, К. С. Луис ме грабна със своето твърдение.
Ако в повечето съвременни умове дебне идеята, че да желаем наше собствено добро и искрено да се надяваме за наслада от него е нещо лошо, аз твърдя че това понятие се е промъкнало от Кант и стоиците и не е част от християнската вяра. В действителност, ако помислим за щедрите обещания за възнаграждение и за зашеметяващия характер на наградите, обещани в евангелията, би изглеждало, че нашият Господ намира нашите желания не за твърде силни, но за твърде слаби. Ние сме същества с половинчати сърца, заблуждаващи се с пиене, секс и амбиция, когато ни е предложена безкрайна радост, като невежо дете, което иска да отиде да прави тортички от кал в някой бедняшки квартал, защото не може да си представи какво се предлага, когато го канят да отиде на почивка на брега на морето. Ние се задоволяваме далеч прекалено лесно.
Никога през живота си не бях чувал някой да каже, че проблемът със света не е интензивността на нашето преследване на щастието, а именно неговата слабост. Всичко в мен крещеше, Да! Това е! Там е то черно на бяло, а в съзнанието ми е напълно завладяващо: Големият проблем на човешките същества е, че ние се задоволяваме твърде лесно. Ние не търсим удоволствие дори и наполовина с решимостта и страстта, с които би трябвало. И така, ние се задоволяваме с апетити, сравними с тортички от кал, вместо с безкрайна наслада.
Луис казва: „Ние се задоволяваме далеч прекалено лесно.“ Почти всички заповеди на Христос са мотивирани от „щедри обещания за възнаграждение“. Въз основа на „зашеметяващия характер на наградите, обещани в евангелията, би изглеждало, че нашият Господ намира нашите желания не за твърде силни, но за твърде слаби.“
Да. Но какво общо има това с хвалата и прославата на Бога? Християнският хедонизъм казва, че не само трябва да преследваме радостта, която Исус обещава, но също така, че Сам Бог се прославя в това преследване. Луис също ми помогна да видя това.
Има и друга експлозивна страница от неговата книга Размисли върху Псалмите. Там той показва, че самото естество на хвалението е консумирането на радост в това, от което се възхищаваме.
Най-очевидният факт по отношение на прославата – независимо дали на Бога или на друго нещо - странно ми е убягвала... Никога не бях забелязал, че всяка наслада спонтанно прелива в хваление... влюбените прославят своите любими, читателите - любимия си поет, планинарите възхвалява природата... Мисля, че ние се наслаждаваме да прославяме това, на което се радваме, защото похвала не само изразява, но и допълва насладата.
Така че Луис ми помогна да разбера всичко. Стремежът към радост в Господа и прославата на Бога не са отделни неща. Поклонението не е добавено към радостта и радостта не е продукт на поклонението. Поклонението означава, че цениш и се възхищаваш на Бога. И когато тази възхита е интензивна, това е радост в Господа. Следователно същността на богослужението е наслада в Бога, която показва Неговата всеудовлетворяваща стойност.
Comments