top of page

Непроменим. Непричинен. Неуправляем.

из книгата „Лек път” на Макс Лукадо, втора глава

В псалом 23 Давид отделя деветдесет и шест думи (или на еврейски – петдесет и четири думи), за да обясни първата от тях „Господ”. Той иска да ни предпази от това да не доразберем какъв и кой е нашия Господ, а да се изкушим да Го възприемем като един, който изглежда ефектно, но е лишен от сила. Бог, който прилича на...


Духа от вълшебната лампа. Порядъчен, приятен и практичен. Трябва ти място за паркиране? Искаш да си намериш приятелка? Отборът ти губи по точки? Необходимо е само да потъркаш лампата... и хоп! Имаш всичко, което си поискаш. А най-хубавото е, че този бог послушно се връща обратно в лампата, докато не ти притрябва пак.


Добродушен белобрад старец. Мекосърдечен, мъдър и миличък. Ала и твърде, твърде стар. Дядовците са на разположение, когато са будни. Ала често задрямват тъкмо тогава, когато са ти необходими най-много.


Твърде ангажиран баща. Заминава на работа в понеделник сутрин и се завръща вкъщи в събота вечер. Дълги пътувания и чести събрания. В неделя обаче той ще си е тук и затова по-добре да се измиеш хубаво и да се държиш по-порядъчно. В понеделник пак можеш да си самият ти. Той няма изобщо да забележи.


Случвало ли ви се е да си представяте Бога по някой от тези начини? Ако е така, значи познавате проблемите, които идват от тези представи. Заетият баща няма време, за да отговаря на вашите въпроси. Добродушният дядо няма сили, за да поема вашите товари. А ако вашият бог е духът от лампата, това значи, че вие сте по-велики от него. Той се явява и изчезва по ваша заповед. Бог, който изглежда ефектно, но е лишен от сила.


Това ми напомня за един куфар, който си купих преди време. Колко ми се е искало да обвиня продавачката, но не мога! Решението да си го купя бе изцяло мое. Продавачката само ми даде последния тласък. Не че ми бе притрябвал нов куфар. Старият си ми вършеше идеална работа. Малко одраскан и очукан, но затова пък издръжлив. Боята на циповете се бе олющила и ръбовете му бяха протрити, но иначе всичко си му беше наред.


За сметка на това пък новият куфар в магазина, о, той си беше „същинско бижу” (както се изрази младата продавачка)! Снабден с всякакви екстри: с медни накрайници по ръбовете, с вносна кожа от Испания и най-важното – с марка на италианска фирма, поставена до дръжката. Продавачката си изпя репертоара, а аз си изсипах джобовете и куфарът стана мой.


Оттогава съм го използвал не повече от два пъти. Как можах да се мина така? Та той не може да побере почти нищо! Старият ми куфар си няма медни накрайници, но пък търбухът му е като на крава! Новият е като манекенка – тънък, тесен и злояд. Слагаш вътре една книга и един вестник и той вече е fullisimo.


Изглежда много ефектно, но съвсем не е ефективен. Такъв ли е Богът, който искате? Такъв ли е Богът, който имате?


Отговорът на Давид е решително „не!”. „Искате ли да знаете кой всъщност е Бог? – ни пита той. – Тогава прочетете това...” И Давид внимателно изписва на пергамента името Яхве. „Яхве е пастир мой.”


Макар и чуждо за нас, това име е означавало много за Давид. Толкова много, че той предпочита да избере името Яхве пред Ел Шадай (Всемогъщия Бог), Ел Елион ( Всевишният Бог) или Ел Олам (Вечният Бог). Тези и още много титли са на разположение на псалмиста. Но след като претегля всички възможности, Давид се спира на името Яхве.


Защо тъкмо Яхве? Защото Яхве е името на Бога. Вие можете да ме наричате проповедник или писател, или недопечен играч на голф. Всички тези думи ме характеризират съвсем точно. Но нито една от тях не е моето име. Аз бих могъл да ви нарека татко, майко, докторе или колега – и дори някоя от тези думи да се отнася до вас, това няма да е вашето име. Ако искате да ме повикате по име, използвайте Макс. Ако аз искам да се обърна към вас по име, ще използвам вашето. И ако някой от нас иска да назове Бога по име, ще се спре на Яхве.

Бог ни е казал Своето име. (Представяте ли си колко много държи да е близък с нас!)


Първият човек, който научава това име, е Мойсей. Седем века преди Давид един осемдесетгодишен овчар пасе стадото си, когато внезапно един храст се възпламенява и един живот се възражда. Мойсей бива пратен обратно в Египет, за да избави поробените евреи... Мойсей пита:


„Когато ида при израелтяните и им кажа: Бог на бащите ви ме прати при вас, и те ме попитат: Как Му е името? – какво да им кажа? И Бог отвърна на Мойсей: Аз съм Онзи, Който съм. Каза още: Така ще кажеш на израелтяните: Онзи, Който съм ме изпрати при вас“. (Изх. 3:13-14)


По-късно Бог ще припомни на Мойсей: „Аз съм Яхве. Пред Авраам, пред Исаак и пред Яков се явих с името Ел Шадай, но не им бях познат с името си Яхве” (Изх. 6:2-3)


Израелтяните са смятали, че това име е твърде свято, за да се произнася от човешки устни. Всеки път, когато им се е налагало да кажат Яхве, те са го заменяли с думата Адонай, което означава „Господ”. А ако е трябвало това име да се изпише на пергамент, книжниците са се изкъпвали от глава до пети, преди да го напишат, и са унищожавали писалката след това...


Защо всичко това е толкова важно? Защото ние имаме нужда от голям Бог. И ако Бог е „Онзи, Който е”, значи Той е непроменим...


На Него не Му трябват пояснителни думи, понеже Той никога не се изменя. Бог е такъв, какъвто е. Той е такъв, какъвто е бил винаги. Неговата неизменност е подтикнала псалмиста да добави: „Но Ти си същият!” (Пс. 102:27). С други думи той казва: „Ти си Онзи, който е. Ти никога не се изменяш!” Яхве е непроменим Бог.


Освен това Той е непричинен Бог.

Бог твори, но самият Той не е бил сътворен. Създава, но не е бил създаден. Причинява, но не е бил причинен от нищо. Затова и псалмистът възкликва: „Преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, от века и до века Ти си Бог!” (Пс. 90:2)


Бог е Яхве – непроменимият Бог, непричиненият Бог, неуправляемият Бог.


Ние с вас сме управляеми. Времето определя какви дрехи да носим. Теренът ни подсказва какъв превоз да изберем. Гравитацията диктува нашата скорост, а здравето ни обуславя нашата енергия. Може да предизвикваме всички тези сили и дори да ги променяме леко, но никога няма да можем да ги премахнем.


Бог, нашият Пастир, не проверява какво е времето навън: Той го прави. Не се бори срещу гравитацията: Той я е създал. Не се влияе от здравословни проблеми; Той няма тяло. Исус казва, че Бог е Дух (Йоан 4:24). След като няма тяло, Бог няма и ограничения. Той присъства по еднакъв начин и в Камбоджа и в Казахстан. „Къде да отида от Духа Ти? – пита Давид. – Къде да избягам от присъствието Ти? Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!” (Пс. 139:7, 8)


Непроменим. Непричинен. Неуправляем. Тези определения изразяват само част от качествата на Бога. Но не са ли и те достатъчни, за да ви дадат представа за вашия Баща?... Не изпитваме ли необходимост именно от непроменим пастир?


Когато учел в колеж, известният писател Лойд Дъглас живеел в пансион. Първият етаж от тяхната сграда се обитавал от пенсиониран преподавател по музика, прикован в инвалидна количка. Всяка сутрин на излизане от пансиона Дъглас надниквал в стаята на възрастния музикант и му задавал един и същи въпрос: „Е, имаме ли добри вести днес?” старият учител вземал с два пръста своя камертон, чуквал с него по ръба на количката си и отговарял: „Ето това е тонът „ла”. Това си беше „ла” вчера, ще бъде „ла” утре и ще си остане „ла” и след хиляда години. Тенорът на горния етаж често пее фалшиво. Пианото в голяма зала е разстроено. Но това, приятелю мой, това е съвсем чисто „ла”“.


На вас също ви е необходим такъв камертон в живота. Не ви ли е дошло до гуша от непостоянни и променливи неща около вас? Взаимоотношенията се менят. Здравето се мени. Времето се мени. Но този Яхве, Който е направил вселената вчера, е същият, Който я направлява днес. Със същите убеждения. Със същите намерения. Със същото настроение. Със същата любов. Той не се променя никога... Яхве е камертонът на нашия живот. Опорна точка в един нестабилен свят. Нима нямате нужда от опорна точка? Нима нямате нужда от непроменлив пастир?


По същия начин се нуждаем и от непричинен пастир. Никой не е вдъхвал живот на Яхве. Никой не може да се нарече Негов автор. Никой не може да се смята за Негов родител. Никой не Го е измислял. Няма такова действие, което да Го е произвело.


И след като никакво действие не Го е произвело, никое действие не може и да Го премахне. Нима той се стряска от земетресението? Нима се страхува от торнадото? Едва ли. Яхве е способен да спи спокойно в най-страшната буря и да укротява ветровете с една дума. Раковото заболяване не Го сплашва и гробищните паркове не Го смразяват. Той е съществувал преди тях и ще остане жив дълго след като те изчезнат. Той не се причинява от нищо.


Освен това Той не се управлява от нищо. Психолозите могат да ви успокояват през бурята, но на вас ви е нужен Бог, който може да успокои самата буря. Приятелите могат да ви държат за ръка до смъртния ви одър, но на вас ви е нужен Бог, който е надвил самата смърт. Философите могат да умуват над смисъла на живота, но на вас ви е нужен такъв Господ, който е създал живота с мисъл за вас.

Нужен ви е Яхве...


Няма нужда да мъкнете контейнера с някакво смалено божество – бог във витрина, бог в кутийка или бог в лампа. Не, на вас ви е необходим Бог, който може да подреди 100 милиарда звезди в нашата галактика и още 100 милиарда такива галактики из вселената. Нужен ви е Бог, който може да вземе две шепи сиво вещество, да ги раздели на 75 до 100 милиарада нервни клетки, всяка от които с по 10 000 връзки с останалите, и да нарече всичко това мозък.


Нужен ви е такъв Бог, който макар и умопомрачително могъщ, може да се доближава до вас в нежната нощ и да ви докосва деликатно като априлски сняг.

Нужен ви е Яхве.


И според Давид вие Го имате. Ето кой е вашият пастир.

Последни публикации

Виж всички

コメント


bottom of page