Мрачната нощ на душата - част 2

от св. Йоан Кръстни

Тази нощ, за която ние казахме, че е съзерцание, произвежда в духовните хора два вида мрак или очистване, кореспондиращи с двете части на човешката природа - т.е. с чувствената и духовната. Едната нощ или очистването е чувствена, докато душата е очиствана и чувствата бъдат подчинени на духа, а другата е нощта или очистването на духа, която го подчинява и го прави готов за любещо единение в Бога. Нощта на чувствата се среща често и при мнозина от начинаещите и за тази нощ ние ще говорим сега. Нощта на духа е за малцината, които са вече обучени и напреднали. За тях ние ще говорим по-нататък.


Първото очистване или нощ е горчиво и ужасно за чувствата. Второто не може да се сравни с него, защото е ужасно и страшно за духа. Понеже нощта за чувствата идва първа, ние първо ще говорим накратко за нея, защото за нея е писано повече като за нещо по-често срещано, и след това ще разискваме по-подробно духовната нощ, защото за нея е писано и казано твърде малко, и за нея се знае много малко дори от опит.


Понеже движението на начинаещите по Божия път е слабо и има много общо с тяхната любов и собствените им склонности, Бог желае да ги отведе по-нататък. Той желае да ги освободи от тази низка любов и да им даде по-висока степен на любов към Него… Защото след като са се подвизавали за известно време в пътя на добродетелите и постоянстват в молитва и съзерцание поради сладостта и удоволствието, които намират в тях, те започват да губят своята любов към нещата от света и добиват известна степен на духовна сила в Бога. Това ги прави способни в някаква степен да се въздържат от плътските желания, така че заради Бога те са способни да понесат леко бреме и малка сухота без да се обърнат към това, което им носи по-голямо удоволствие. Когато преминават през тези духовни упражнения с най-голямо удоволствие и наслада и когато вярват, че слънцето на Божието разположение свети над тях най-ярко, Бог обръща цялата им светлина в тъмнина и затваря пред тях вратата и извора на сладката, духовна вода, която те са опитали в Бога...


И така, Той ги оставя в толкова пълна тъмнина, че те не знаят накъде да вървят със своите чувствени представи и съзерцания. Защото те не могат да напреднат и една крачка в съзерцание както преди това, техните вътрешни чувства са потопени в тази нощ и те са оставени с такава сухота, че не само не изпитват никаква наслада и утеха в духовните неща, но вместо това, напротив, те им се струват блудкави и горчиви. Защото, както казах, Бог вижда, че те са израснали малко и са станали достатъчно силни, за да хвърлят своите пелени... Така че Той ги поставя на земята от ръцете си и ги учи да вървят със собствените си крака, което на тях им се струва много странно, защото изглежда, че нищо не е наред с тях.


За знаците, по които може да се познае, че духовния човек върви по пътя на тази нощ и очиства чувствата си

Аз намирам, че съществуват три основни знака.


  1. Когато душата не намира удоволствие или утеха в Божите неща, тя също така не ги намира и в никои от сътворените. Защото когато Бог въвежда душата в мрачната нощ, за да отнеме и очисти всяко чувствено желание, Той не ѝ позволява да бъде привлечена или да намери наслада в нищо. В такъв случай може да се приеме с голяма вероятност, че тази сухота и блудкавост не произлизат от наскоро извършен грях или несъвършенство. Защото ако това беше така, душата щеше да чувства някаква склонност или желание да опита други неща освен Божите…

  2. Когато спомените на един човек се връщат към Бога с болезнена грижа и вина, смятайки, че не Му служи, но е отпаднал, защото не намира удоволствие в Божите неща. В този случай е очевидно, че липсата на удоволствие и сухотата не произлизат от слабост и хладност, защото природата на хладността е да не се грижи много или да таи някакво вътрешно безпокойство за Божите неща… Душите, които Бог е започнал да води през тези усамотени, пустинни места са като децата на Израел, на които в пустинята Бог дава сладка храна от небето, но на децата на Израел им липсвали месото и лука, които преди това ядели в Египет, понеже вкусът им бил по-познат, отколкото деликатния вкус на ангелската манна и те плачели и въздишали дори и от небесната храна (Числа 11:5-6). До такава дълбина падат пороците на нашите желания, че ни карат да копнеем за нашата злочеста храна и да повръщаме неописуемите благословения на небето. Но когато тази сухота продължава по пътя на очистването на чувствените желания, макар отначало духът да не чувства сладост, той усеща, че черпи енергия и сила от вътрешната храна, което е началото на съзерцанието, макар то да е мрачно и сухо за чувствата, скрито и тайно за самия човек, който го изпитва. Обикновено, заедно със сухотата, която причинява на чувствата, то дава на душата и желание да бъде сама и в тишина, без да мисли или да желае да прави нещо конкретно. Ако душите, в които това се случва знаят как да бъдат тихи в това време, и ако не мислят за някакво конкретно действие, независимо дали вътрешно или външно, нито пък се тревожат за нещо, тогава те деликатно ще опитат това вътрешно освежаване в тази лекота и свобода от грижи. Това освежаване е толкова нежно, че ако човек желае или се стреми да го изпита, той обикновено не го получава, защото както казах, то извършва своята работа, единствено когато душата е в покой и свободна от всяка грижа. Защото по такъв начин Бог привлича душата към Себе Си и я води по един толкова различен път, че ако пожелае да действа със своите способности, тя повече пречи на работата, която Бог извършва в нея, отколкото ѝ помага, докато преди е било точно обратното.

  3. Третия знак, по който може да бъде разпознато това очистване на душата е, че душата повече не разсъждава и не гледа на въображаемата сфера на чувствата, като че ли тя отсъства, макар от себе си да се опитва да направи това. Защото сега Бог не ѝ дава Себе Си чрез сетивата и разсъждения, както е правил преди, но чрез чист дух, в който не влизат последователни разсъждения. Но Той ѝ се открива чрез едно чисто съзерцание, към което не могат да достигнат нито вътрешните нито външните чувства на по-ниската част от душата. От този момент въображението не може да намери подкрепа или опора в някое разсъждение. По отношение на третия знак трябва да се разбере, че това объркване и незадоволство на способностите не произтича от неразположение. Защото, когато случаят е такъв и неразположението, което никога не продължава дълго, свърши, душата отново е в състояние, полагайки определени усилия, да прави това, което е правила преди и способностите намират своята липсваща опора. Но в очистването на чувствата не е така: когато душата веднъж започне да влиза в мрачната нощ, нейната способност да използва своите способности става по-малка… Защото Бог ги въвежда в тази нощ единствено, за да ги изпита, да ги смири и да реформира техните желания.


За начина, по който тези души трябва да се държат в мрачната нощ

През времето на сухотата на тази нощ на чувствата духовните човеци преминават през много изпитания не толкова поради сухотата, от която страдат, колкото поради страх, че са били изоставени в пътя смятайки, че всички духовни благословения са отминали и че Бог повече не им помага, понеже вече не намират никакво удоволствие в тези неща. Тогава те се изморяват и се опитват (както са свикнали да правят) да съсредоточат своите мисли върху някой обект, надявайки се да извлекат удоволствие от това. Този опит е свързан с голямо вътрешно отвращение и нежелание на душата, която се наслаждава да бъде в тишина и спокойствие вместо да работи със своите способности. Така те изоставят това преследване и все пак не получават полза, защото търсейки нужното за духа, губят спокойствието и мира, които са имали по-рано.


В едно такова време, ако няма кой да ги разбира, тези души се връщат обратно. Те изоставят пътя или губят кураж, или поне не могат да продължат напред поради големите трудности, които изпитват, за да се придвижат към съзерцанието… За тези, които се намират в такава ситуация би било добре да се утешат, да постоянстват в търпение и да не се измъчват твърде много. Нека да вярват в Бога, Който не изоставя тези, които Го търсят с просто и праведно сърце и няма да пропусне да им даде това, което е нужно за пътя, докато ги