Как умишлено да укрепите вярата си

Интервю на Джонатан Питърсън от Bible Gateway с Алън Джаксън, старши пастор на една от най-големите църкви в Америка -Мърфрисборо, Тенеси, където е в служение от 1981 г.

Какво искаш да кажеш, когато пишеш: „Твърде често християните бъркат ентусиазма с подготовката“?

Няма да влезете във форма, освен ако не сте решили твърдо да се постараете да го постигнете. Няма да направите мускули, освен ако умишлено не спортувате. Няма да получите висше образование, освен ако не планирате да го постигнете. Какво означава умишлено да търсим по-дълбока връзка на вярата с Бога?


Ентусиазмът е добро нещо! Подготовката е съвсем различен отговор. Ако ми предстои операция, искам опериращият да е нещо повече от ентусиазиран. Ако резултатите са значително важни, подготовката е наложителна!


Подготовката говори за опит, разбиране и увереност. Когато сме подготвени, можем да отговорим на възможностите, от които другите ще се оттеглят. Спортистите използват повтарящи се тренировки, за да възпитат в мускулите си готовност, така че във време на голямо напрежение те да могат да се представят с максимална ефективност. Като Христови последователи сме призовани да бъдем подготвени.


Помислете за 1 Царе 17: 36-37 – „Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог. Давид каза още: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и Господ да бъде с тебе.“


Давид беше подготвен за Голиат от опита си с лъва и мечката. Ако беше избегнал предишните заплахи, той би бил неподготвен за предизвикателството на филистимците. Ентусиазмът не би бил адекватен. Давид знаеше на какво е способна прашката му и какви камъни да подбере.


Подготовката е тясно съобразена с по-познатите библейски термини като освещаването и освещението. Всеки от тях отразява умишлено изравняване на нашия живот с Божиите цели. Ентусиазмът е емоционален отговор. Подготовката е целенасочена дисциплина към желания резултат. Бог заслужава повече от емоционален отговор; Той ни призова да бъдем ученици - хора под дисциплината на подготовката.


Както казва 2 Тимотей 4:2: „Проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване.“


Какво означава да търсим Бога и защо е важно да го правим?

Да търсиш Бога означава да Го преследваш; желание да Го познаваш. Често срещан е един по-пасивен отговор. Често чувам хората да казват: „Аз съм отворен за всичко, което Бог има за мен.“ Подобно пасивно отношение може да ни доведе до една вечност, отдалечена от Бога. Ние сме насочени от Писанието да вярваме в сърцето си и да изповядваме с устата си, за да бъдем спасени. Вижте Римляни 10: 9, 10 - че ако признаете с устата си, че „Исус е Господ“ и повярвате в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще бъдете спасени.


Бог очевидно е инициаторът на връзката ни с Него, но ние сме призовани да реагираме. Бог изпрати Исус на Земята. Въплъщението е най-голямата инициатива за търсене и спасяване в историята. Но отговорът ни към Бога е от решаващо значение. Евреи 11:6 казва: „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.“


Бог е обещал да възнагради онези, които Го търсят. Исус ни насочи към „глад и жажда за правдата“. „Блажени онези, които гладуват и жадуват за правда, защото те ще се наситят“ (Матей 5:6).


Две от най-силните мотивации на човешката личност са гладът и жаждата. Исус не ни насочва към пасивен интерес към Бога.


Какви са ежедневните действия, свързани с умишлено търсене на Бога?

Очевидно списъците могат да бъдат обширни в отговора на този въпрос. Двата най-очевидни избора са молитвата и четенето на Библията. И двете практики са от съществено значение за поддържането на отношенията с Бога.


Духовното израстване е свързано с взаимоотношение. То е повече от натрупването на факти и информация. Молитвата е израз към Бога; това е съществен компонент в отношенията. Тя е умишлено включване на Бога в тъканта на нашия живот. Има много видове молитва и начини за молитва. Ходатайствени, изцелителни молитви, молитви на покаяние -това са само няколко от многото категории молитви. Всяка от тях представлява уникална покана към Бога в разгара на нашия живот.


Последователното четене на Писанието е неразделна част от духовното здраве и израстване. 1 Петър 1:23 казва: „тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово, което живее и трае до века…“


Божието Слово съживява нашата собствена трансформация. Отделена от Неговото Слово нашата вяра е безжизнена - остава си едно теоретично мнение. Докато четем Божието Слово, то ни чете - помага ни да разберем отговорите си на света около нас. „Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:12).


Какви са практическите приложения на „намерението да растем“?

Стабилните резултати произтичат от намерението. Малко е вероятно да окосите двора или да си оправите леглото, ако нямате такова намерение. Също толкова малко вероятно е да растете духовно без да имате такова намерение. Намерението води до действие. Ако установите намерението, ще започнете да разработвате план за действие. Твърде дълго време бяхме инертни във вярата си, предпочитайки да споделяме историята на миналите си посвещения на вярата. Време е да изразим намерението си да израстваме в Божията благодат.


Какъв е вашият съвет към хората, които казват: „Трябва да чета повече библията си“?

Отчетността е ключов компонент за установяване на здравословни навици. Ако наистина искате да четете библията си, намерете няколко приятели и поемете ангажимент заедно. Съгласете се за план за четене - не четете само на случаен принцип. Проверявайте се един друг и споделяйте гледни точки и прозрения.


Препоръчвам да започнете с Евангелието. В центъра на вниманието на Евангелията е Исус. Централната фигура в „историята на Библията“ е Исус. Матей, Марк, Лука и Йоан ни дават представа за Исус от четири различни гледни точки. Това е чудесно въведение към централната фигура в историята за изкупителния план на Бога за човечеството.


Кой е любимият ви библейски пасаж и защо?

Особено ми харесва Йоан 9 и историята на слепия, който прогледал. Когато бил притиснат за обстоятелствата на изцелението си, той отговори: „Бях сляп и сега виждам.“ Очевидно той не знаеше „как” е изцелен, но беше много наясно с резултата. Често се чувствам по този начин. Не знам как да обясня „как” на това, което Бог прави, но виждам резул