от Ана Авила
Какво върши Бог
Да бъдем продуктивни означава да приемем реалността на това, което Бог прави в нас, и да откликнем с поклонение чрез работата и почивката си. Християнството не учи, че трябва да правим много неща, за да сме в мир с Бога. Напротив, ние вършим нещата, защото чрез жертвата на Исус ние вече сме в мир с Бога. Присъдата е произнесена. С тази увереност можем да се стремим да водим продуктивен живот, знаейки, че дори да се провалим с гръм и трясък, има Божия благодат, която да ни поддържа. Мат Перман обобщава това по следния начин: „Единственият начин да бъдеш продуктивен е да осъзнаеш, че не е нужно да бъдеш такъв.“(1) Истински продуктивните хора не се стремят да бъдат продуктивни, за да открият своята цел, а са продуктивни, защото вече са намерили своята цел в Бога и сега искат да я изживеят.
Това ще промени начина, по който гледаме на успехите и провалите си. Победите не ме карат да се чувствам по-добър, защото знам, че отделен от Бога, аз съм нищо. Пораженията не ме карат да се чувствам безнадежден, защото знам, че стойността ми е в Исус, а не в моето представяне.
Какво върша аз
Бог е Бог и не се нуждае от нас, но все пак се радва да ни направи част от Своя план. Той използва нашите усилия, за да осъществи Своите цели. Още от сътворението Той ни е призовал да работим. Въпреки че е можел да създаде свят, в който храната да пониква без усилия, Той ни е призовал да обработваме почвата. И в същото време Исус ни учи да си почиваме в реалността, че Отец храни небесните птици, и ще нахрани и нас. Продуктивността е парадокс - тя е и работа и почивка.
Този факт ще промени начина, по който трябва да гледам на всекидневните си дейности. Мога да работя усилено, знаейки, че Бог използва всяко мое усилие. Мога да си почивам спокойно, знаейки, че крайният резултат е в ръцете на Господа.
Невъзможно е да останем постоянно в тази захлупена представа за производителността. Ние сме много склонни да се лутаме. Някои от нас са склонни да работят неуморно, за да докажат своята стойност. Други изпадат в мързел и се оставят да бъдат носени от потока на събитията в ежедневието. Далеч от това да останат фокусирани върху идентичността, която ни предлага Благовестието, много от нас се чувстват на гребена на вълната, когато нещата вървят добре, но гемиите им потъват, когато всичко изглежда, че се обърква. Истинската продуктивност се открива в това да имаме добър ритъм на работа и почивка (като нито работим през цялото време, нито почиваме през цялото време) и ориентиран към Благовестието поглед към себе си (като не се смятаме нито за най-добрите, нито за най-скапаните), като продуктивността поддържа баланса между работа и почивка, увереност и смирение.
Въпреки че може да е трудно да определим сами дали сме мързеливи или просто изтощени, и дали сме прекалено надменни в успеха си, или пък прекомерно смачкани в неуспеха си, ще ни е от полза редовно да оценяваме как живеем мисията, която Бог ни е дал. Изпълняваме ли усърдно задълженията си? Спокойни ли сме, че в края на краищата, Бог има цялата власт и използва усилията ни, както пожелае? Ако постигнем успех, вярваме ли, че това е само благодарение на нашите заслуги? Ако се провалим, помним ли, че нищо не може да ни отнеме духовното благословение, което ни е дадено в Исус?
Да бъдеш продуктивен не означава да правиш много неща за кратък период от време. То не означава да работим всяка минута от деня. По-скоро това означава да се стремиш да почиташ Бога с това, което имаш, да полагаш усилия, когато е време да полагаш усилия, и да си почиваш, когато е време да си почиваш.
Продуктивният живот е живот, съсредоточен върху истината, че Бог ни използва и поддържа. Но преди всичко това е живот, съсредоточен върху идентичността, която ни предлага Божието благовестие. Ние сме продуктивни, не защото трябва да бъдем, а защото сме привилегировани да бъдем част от мисията на Бога, който обновява всичко в Христос Исус.
1. Matt Perman, What’s Best Next: How the Gospel Transforms the Way You Get Things Done (Grand Rapids: Zondervan, 2014), 104.
Comments