top of page

Какво да не правим в нашите взаимоотношения със Святия Дух

Майк МакКинли

Двустранни взаимоотношения

Когато става въпрос за нашето настоящо взаимоотношение с Бог Святи Дух, Неговата роля е да ни утешава във всичките ни тегоби. Но едно взаимоотношение е двустранно – това означава, че има роля, която ние играем в този процес. Всичко, което ни остава сега, е да мислим за това, което ние трябва да извършим, за да се наслаждаваме и преживяваме това общение. Тъй като Библията е конкретна на тази тема, тя всъщност ни казва повече за това, какво да не правим. Тоест, има три неща, които ние трябва да избягваме, докато търсим да се наслаждаваме на общението си със Святия Дух.


Не наскърбявайте Духа

На първо място, понеже Той обитава в нас, ние не трябва да наскърбяваме Духа. Препратката тук е към думите на апостол Павел в книгата Ефесяни: „и не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението.“ (Ефесяни 4:30, виж Исая 63:10). Като мислим за това, което Павел говори на Църквата, ние трябва да бъдем внимателни да не го разберем по грешен начин. Думата „наскърбяваме“ носи значението на това, да направиш някого да бъде скръбен, така че изглежда апостолът казва на църквата да не довежда Святия Дух до тъга.


Ние обаче трябва да приемем, че има един важен смисъл, в който е невъзможно за нас (или каквото и да е било нещо) да накара Божия Дух да скърби. Понеже Той е божествен и не Му липсва нищо, Той не може да бъде ограбен от Своето щастие и радост. Той по никакъв начин не е повлиян или разочарован от нашите действия, защото това би предполагало някаква слабост или изменчивост от Негова страна. Казано просто, вие и аз не разполагаме със силата да натъжим Духа. Но ако това е вярно, то тогава, за какво ни предупреждава Павел? Защо ни казва да не правим нещо, което в края на краищата е невъзможно?


От една страна, ние знаем, че Духът ни обича, и иска най-доброто за нас. Той е дълбоко загрижен за нас, като добър, нежен и любезен приятел. И също като всеки приятел, Той не е удовлетворен, когато ние вземаме глупави решения и действаме съответно саморазрушителни навици. Това е обратното на това, което Той иска за нас. От друга страна, каквото и Павел да има предвид под „оскърбяването на Духа“, то трябва да бъде обвързано с Неговата работа, да ни освещава. В Ефесяни 4, апостол Павел подтиква църквата в това, едновременно, да съблекат определени греховни навици, които са характеризирали живота им преди да срещнат Христос, и да облекат отношение и действия, които са съответни на техния нов духовен живот. Точно в този контекст, тази заповед идва до нас, за да можем най-добре да разберем, какво Павел има предвид под това, че когато наскърбяваме Духа, ние не го натъжаваме, но живеем живот, посветен на нещо друго, а не на святостта, която Той носи в живота на Своите хора. Да не наскърбяваме Духа изисква да живеем осветен живот, едновременно да избягваме греха и да култивираме благочестиви добродетели. Когато отделяме време, за да разсъждаваме върху любовта и благостта на Духа, и когато това съображение ни мотивира да избягваме греха и да ходим в святост, ние в този момент преживяваме и се наслаждаваме на общение с Бог Святи Дух.

Когато ние се провалим в това, да подредим живота си около любовта и грижата на Духа, ние губим силата и радостта в покорството, в което сме предназначени да живеем. Когато Неговата благост и утеха имат малко значение за нас, тогава покорството ще е или товар, или въобще ще остъства. Ние можем да се замислим по този или подобен начин:


„Святият Дух, в Своята безкрайна любов и добрина към мен, Се е принизил да бъде мой Утешител – Той прави това непринудено, свободно и могъщо. Колко много съм получил от Него! В множеството ми смущения (трудности), колко изобилно е освежавал душата ми! Мога ли и един ден да живея без Неговата утеха? Не бих ли се съобразил, че Той е загрижен за мен? Да Го наскърбявам ли с нехайство, грях и безумие? Неговата любов не би ли ме ограничила, така че да ходя пред Него по всякакъв угоден Нему начин?“


Когато се стараем да избегнем наскърбяването на Духа, ние се наслаждаваме на общението с Него.


Не угасвайте Духа

На второ място, понеже Святия Дух работи могъщо в нас, ние не трябва да угасваме (или изгасваме) Духа. Тук акцентът е по-малко върху това, как се отнасяме към и как почитаме Самия Свят Дух, но върху това, как се отнасяме към Неговата работа. Ние можем да наскърбим Духа, понеже Той живее в нас, но когато угасваме Духа, ние се противопоставяме на Неговата работа вътре в нас.


Помислете за всичките начини, по които сме виждали Духът да работи в нашия живот. Той се стреми да изработи плодовете на благочестието (Галатяни 5:22-25), да ни убеди в Божията любов (Римляни 5:5), и да ни даде сили, за да служим и изграждаме Църквата (1 Коринтяни 12:7). Той подтиква благодатта на Христос в нас, и ни изпълва с нова благодат във време на нужда. Всичката тази работа на Духа е като пламенен огън в душите ни, който ние искаме да продължим да подклаждаме през остатъка от живота ни.


Тогава, да угасваме Духа е като хвърлянето на подгизнало парче дърво в огъня на Неговата работа в нас. Но това повдига въпроса, „Какво означава да угасваме Духа?“ Със сигурност искаме да сме внимателни, да не направим нещо такова, така че трябва да ни е ясно, какво е нещото, което ние трябва да избягваме. Богословът Джон Оуен обобщава значението на това предупреждение на Павел, по следния начин: „Внимавайте… да не би чрез силата на вашите страсти и изкушения, да не се грижите (да не обърнете внимание) на Неговите дела, но да Му пречите в Неговото благоразположение към вас.“ Когато живеем без никакво осъзнаване на работата на Духа в нас, или когато се интересуваме несравнимо повече от нещата в ежедневния ни бит, от онова, което Той иска да изработи у нас, или когато ние вършим нещата, които знаем, че са напълно противоположни на това, което Духът желае за нас, тогава ние угасваме Неговото дело. Да напомня, това е, като да хвърлите мокро дърво в огъня – няма да го изгаси, но ще намали пламъка му.


Вместо да угасваме Духа чрез грях или провал, ние трябва да „разпалваме дарбата от Бога“ (2 Тимотей 1:6). Ние вършим това чрез нещо, което Пуританите са наричали „надграждане“ на делото на Духа и Неговите дарби. Идеята не е, че има нещо несъвършено в делото на Духа, така че да трябва ние да го подобряваме, но по-скоро, че ние трябва внимателно и усърдно да прилагаме Неговите дарби, за да принасяме добрия плод, за който те са ни били дадени. Когато оценяваме любовта на Духа, и сме прилежни в това да се борим с греха, да живеем праведно, и да служим с вярност, ние правим така, че огънят да гори все по-силно в нашите сърца. Това е още един съществен начин, по който преживяваме общение с Духа.


Не се противете на Духа

На трето място, понеже Духът работи чрез проповядването на Словото, ние не трябва да Му се противим. В Деяния 7 глава, Стефан смъмря слушателите си, казвайки, „Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.“ (Деяния 7:51). Те бяха виновни за това, че се противяха на Духа, защото бяха се присъединили към бащите си в преследването и дори убиването на пророците (Деяния 7:52). Делото на Духа е много силно свързано с прогласяването на Божията истина. Лука ни казва, че противниците на Стефан не можеха да му се противопоставят, поради мъдростта, дадена му от Духа, да говори и прогласява Христовата истина (Деяния 6:10). По подобен начин, Павел напомня на коринтяните, че неговото прогласяване на Евангелието между тях е било съпроводено с „доказателство от Дух и сила“ (1 Коринтяни 2:4), което е станало явно чрез тяхното обръщение към вярата.


Апостолите и пророците вече не са между нас, но ние имаме техните думи, записани за нас, като те са във всяко отношение, толкова авторитетни днес, колкото във времето, по което са били записани или изказани. В нашето време, делото на Духа е отчасти да укрепва пасторите и учителите, да прогласяват Словото, което Той е вдъхновил за ползата и изграждането на вярващите в Църквата. Това означава, че един от основните начини да преживяваме нашето взаимоотношение с Духа, е да слушаме смирено и благоговейно Словото, докато то бива проповядвано седмица подир седмица чрез овластените от Духа проповедници в нашите църкви. Когато ние сме невнимателни, незаинтересувани, или критични към Библията, докато слушаме проповедта, ние се противим на Духа. Но когато ние отдаваме необходимата почит на проповядването на Словото, ние общуваме със Святия Дух.


Всяко от тези три предупреждения представя грехове, за които вярващите трябва да са нащрек, и също така, начини, по които да търсим по-близко общение с Духа – това са истински опасности спрямо, както и истински възможности за взаимоотношения с Духа. Понеже Той обитава в нас, ние трябва да почитаме и оценяваме Неговото присъствие – ние не трябва да Го наскърбяваме. Понеже Той работи могъщо в нас, ние трябва да разпалваме Неговия огън, а не да Го угасваме. Понеже Той работи чрез прогласяването на Неговото Слово, ние трябва да слушаме внимателно – не трябва да Му се противим.


Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page