Какво би искал един пастор да вярват студентите в неговата църква?

от п-р Димитър Митев, ЕПЦ „Филаделфия” – В. Търново

Студентите и младите хора изобщо са движеща сила в обществото. Те са в основата на почти всяка положителна промяна и прогрес в съвременния живот. Това важи както за обществения живот, тъй и по отношение на църквата. Ето защо е от извънредна важност студентите, които са част от Христовата църква, да знаят в какво и в Кого вярват. По време на студентството си младият човек навлиза и се запознава с конкретна област от общочовешкото познание. И е много важно, докато студентът се разхожда из лабиринтите на познанието, той да не губи вярата в Бога от погледа си.

Една вярваща жена в Германия ми сподели следната история.

Един от синовете й пожелал да учи богословие в известен немски университет. До този момент той бил ревностен член на църквата, която посещавал заедно с майка си. Именно, за да разшири верския си кръгозор и да израсне в духовно познание той записал да следва богословие. А майка му се радвала на тази негова стъпка. Но не за дълго. Защото в университетските аудитории младежът се сблъскал с рационализма и отчуждението от църквата. Повечето от преподавателите не били дълбоко вярващи хора, а формални християни. Те издигали разума в култ, а Библията и чистата вяра в Бога подхвърляли под съмнение. И станало така, че младежът, който влязъл в университета като ревностно вярващ младеж, когато се дипломирал, излязъл от там като явен рационалист и атеист. За скръб на вярващата му майка.

За всеки пастир на църква е привилегия да има в аудиторията и в паството си млади хора и особено студенти, които да са вярващи.

На първо място, те да са истински убедени в Божието съществуване.

Защото Бог е основата на нашия верски живот. Без Него верският живот е като орехова черупка, обаче без ядката. Бог е необятен като океана. А океанът не се събира в човешка шепа. Тъй и Бог не може да се побере в ума на човека. Което не означава, че Бог е непознаваем. Напротив, Той желае ние да Го познаваме. Че Бог е познаваем разбираме от казаното от ап. Павел в Деян. 17:27-28: „За да търсим Бога, дано бихме Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас. Защото в Него живеем, движим се и съществуваме.” Именно, за да Го опознаем, затова Той ни е създал религиозни по природа. Църковният писател Тертулиан казва в тая връзка: „Душо, ти по природа си християнка!”

Тогава, защо не всички вярват в Него? – Защото има напластявания в живота, като резултат от семейната, училищната или обществената среда, които заглушават гласа на религиозната струнка в душата. Но бъдат ли те отстранени – религиозната струнка зазвънява. Тогава човек е готов да извика заедно с Псалмиста: „Ти си Господ мой. Извън Теб няма добро за мене...” (Пс. 16:2)

На второ място, младият човек трябва да вярва от сърце, че Библията е слово Божие.

В тази връзка е вярно казаното от Джон Бънян, че „или Библията ще те държи далеч от греха, или грехът ще те отдалечава от Библията”. Греховният живот предразполага към скептицизъм, неверие и съмняване в Библията – в нейната боговдъхновеност, в автентичността и премъдростта й, в ползата от изучаването и от прилагането й в ежедневието. А доверяването и облягането на Библията – обратно, води към свят, нравствено извисен и примерен живот. Ето защо Библията трябва да стане настолна книга за младия човек. Но също така тя трябва да се превърне в негово любимо четиво. Четиво, което да подхранва и да обогатява личната му вяра, издига я на все по-високо ниво, за да я направи в крайна сметка дейна вяра. Усетиш ли, че си изгубил апетит за Божието Слово, това е знак, че боледуваш духовно. В такъв случай прегледай живота си ден по ден и час по час, намери мястото, където си сгрешил и се върни при Бога с покаяние.

Разговарях с един немски доктор по медицина и президент на софтуерна фирма относно боговдъхновеността на Библията. „Ти вярваш ли, че тази книга е наистина боговдъхновена?” – ме запита той. И след като получи моя утвърдителен отговор, започна да изрежда „противоречиви”, според него, библейски факти и истории. На това аз му предложих сериозни аргументи, изясняващи и развенчаващи тези мними противоречия. И накрая му казах: „Виж, аз вярвам в боговдъхновеността на цялата Библия, а не само на отделни нейни пасажи.”

Християнинът или вярва в боговдъхновеността на цялата Библия или отхвърля цялата Библия. Ако днес отречеш боговдъхновеността на даден неин текст, какво би ти попречило утре да отхвърлиш друг пасаж и така докато изпаднеш в положение да подхвърлиш на съмнение цялата Библия. И какво ще ти остане тогава, останал без Божието Слово и сам със своя човешки разум?

Нека Библията бъде основа на вярата и на живота ти като християнин.

На трето място, студентът трябва да вярва, че за него е важно да бъде част от духовна общност, сиреч църквата.

По правило младите хора са свободомислещи повече от останалите хора.

Често те са „бунтари” по отношение на установени правила, традиции и форми на общуване. Затова много от тях гледат с недоверие на църквата и на необходимостта да бъдат част от нея. Обаче, църквата е дело на Святия Дух. Той я създаде в деня на Петдесятницата. Наистина, тя бе планирана от Христос (Мат. 16:18), изкупена чрез скъпоценната Му кръв (І Пет. 1:18-19). Но възнеслият се Христос я повери на грижата и на ръководството на Святия Дух (Йоан 16:13-14; Деян. 20:28). Сиреч, да пренебрегваш църквата означава да пренебрегваш волята на Святия Дух. А Неговата воля е да внедриш своята младост и младежкия си устрем в изграждането на Царството Божие на нашата земя, което е основна задача на църквата. Бъди важна брънка и верен устроител на Неговото Царство. Бъди част от това, което ап. Павел нарича: „...Божият дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината.” (І Тим. 3:15)

И ако някога някак си или някой се опитва да те „извади” от живата тъкан на църквата (вж. І Пет. 2:5), тогава си припомни казаното в Деян. 15:28, където се казва: „Видя се угодно на Святия Дух и на нас, сиреч на църквата. Което указва на високото и важно място на църквата в Божието домостроителство.

Мисли и се моли за това, което ти, с твоята младежка дързост и умения, можеш да сториш за Бога и в църквата. Това ще ти донесе истинска радост и най-вече – ще прослави Бога.