Уолтър А. Хенриксен, откъс от книгата „Ученици се създават – не се раждат“
Речникът на Уебстър дефинира думата цел като „прицел или направление на действие; отправна точка, която трябва да бъде постигната“.
Една старинна поговорка казва: „Който не се цели в нищо, това и улучва“. Необходимо е да имаме цел или отправна точка в живота си.
Животът ви може да бъде изобразен като права линия, която има за начало вашето рождение и стрелка на противоположния край, сочеща неизвестното време на смъртта ви. Никой не знае колко години му предстоят в този живот, но когато стигнете до края на живота си, и когато погледнете напред и не ви остава нищо друго, освен да изчакате смъртта, и когато се обърнете назад и не ви остава нищо друго, освен спомените, какво тогава ще ви е необходимо да видите, за да стигнете до заключението: „Ето, моят живот беше успешен!“
Господ Исус можеше да даде положителен отговор. Той каза: „Аз Те прославих на земята като свърших делото, което Ти Ми даде да върша“. (Йоан 17:4). На два пъти в служението Си Господ Исус каза: „Свърши се“. Веднъж го каза на кръста и то явно се отнася до делото на изкуплението. Но и по-рано, когато се молеше в Гетсиманската градина, Той каза „Свърши се!“. Там Той говореше за служението си. Над 40 пъти в Евангелието според Йоан Той споменава за учениците Си… те бяха Неговото служение. В този контекст Той казва: „Аз… свърших делото, което Ти Ми даде да върша. Всъщност Господ Исус гледаше Бог Отец в лицето, казвайки: „О, Боже, всичко каквото бе замислил в сърцето Си относно Моя живот, Аз извърших“.
Друг човек, който можеше да претендира за подобен успех, беше апостол Павел. „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен, а и на всички, които са обикнали Неговото явяване.“ (2 Тим. 4:7-8). Непосредствено преди това той бе заявил: „Защото аз ставам вече принос и времето на моето напускане настава.“ (ст. 6). Когато времето за нашето напускане настане, ще можем ли да кажем заедно с апостол Павел: „Попрището свърших, направих, каквото Ти желаеше от мен да направя“?
Когато следвах в колежа, аз търсех цел, смисъл, реалност в своя живот. В мен цареше огромна празнота. Не можех да я пипна; не знаех какво представлява, но знаех, че празнотата съществува. Тогава срещнах Боб, който ми предложи да запълня празнотата си с Личността на Исус Христос. Че всемогъщият Бог би желал да влезе в живота ми и да заживее там, бе нещо ново за мен.
Докато слушах Боб да ми обяснява Словото, си мислех: „Хенриксен, трябва да си идиот, за да не приемеш това предложение. Това е Бог, Творецът, Създателят на Небето и Земята, Онзи, Който е разпръснал звездите в космоса и е направил всичко, което съществува и според Библията, Той желае да влезе в моя живот и да се настани там за постоянно.“
И така, онази вечер в гостната на Бог, аз коленичих, помолих се и приех Исус Христос. Съвсем бегло осъзнавах какво върша, но когато се изправих, бях променен човек и оттогава непрестанно се променям.
Празнотата бе запълнена.
Започнах да задавам въпроси. Какво има смисъл в живота? Кои неща са действително важни? На какво да отдам живота си? В същото време интензивно изучавах Библията, за да открия отговорите.
Тогава ми попадна 2 Петрово 3:10: „А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.“ Последната фраза беше, която ме стресна: Ще изчезнат!
Аз бях старши инженер. Специализирах инженерство, понеже по-рано работех в строителна бригада в планините на Сиера Невада… Целта ми – да стана инженер и да строя мостове, язовири и пътища, просъществува, докато попаднах на 2 Петрово 3:10. Какъв шок бе това за мене да осъзная, че всичко, което планирах да построя, Бог ще мине и ще го унищожи! Ще ви кажа истината, това ме обезкуражи… Защо да отдавам всичкото си време и усилия, за да построя нещо, което Бог беше казал, че ще изгори?
С напредването на моите изучавания, се обезкуражих още повече. Прочетох: „А благочестието с удовлетворение е голяма печалба; защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо. Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни.“ (1 Тим. 6:6-8). И така аз се молех: „Боже, не искам да отдам живота си на нищото. Защо да влагам седемдесет години в нещо и после да открия, че Ти ще го изгориш и ще ме оставиш с празни ръце?“
Несъмнено трябва да съществува някакво предназначение, някакъв смисъл, някаква цел в живота. Несъмнено ще има и такива неща, които Бог няма да изгори. Продължавах търсенията си из Словото. С Неговата благодат, аз открих две вечни неща, на които можех да се посветя.
Първото открих в Йоан 5:28-29, където се казва: „не се чудете на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.“
Във възкресението на последното време кои ще се явят? Онези, които са вършили добро и онези, които са вършили зло. Всички ще живеят вечно.
Разговарял съм с хора, които казват, че не вярват във възкресението. Те не желаят да бъдат възкресени. А аз казвам: „за нещастие, приятелю, ти ще бъдеш възкресен независимо дали го желаеш или не“…
Второто нещо, което трае вечно, е споменато в Исая 40:8: „Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане довека.“ Има и други вечни неща – Бог, ангели, добродетели като любовта – но аз исках нещо трайно, което да мога да сграбча и да дам живота си в замяна на него. При определяне на моите цели в живота, аз можех да посветя себе си на хората и на Божието слово, и да съм уверен, че Бог няма да мине след мен и да ги изгори. Той е оставил писмено свидетелство, че те са вечни. А Исус Христос казва: „Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.“ (Йоан 6:27)
Това не означава, че човек не трябва да става учител, бизнесмен, домакиня или дори да строи мостове. Да бъдеш зает в такава професия може да е напълно според Божията воля за вашия живот. Но Бог да не допусне да посветите живота си и да го отдадете в замяна на тези неща!
Апостол Павел е правел шатри (палатки), за да изкарва прехраната си. Той сам казва: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци“ (Кол. 3:23). Но забележете, че Павел не си го е поставил като цел в живота – да стане най-големият производител на палатки в Римската империя. Той залагаше живота си за хората.
Един друг стих ми даде истински импулс: „Защото дял на Господа е Неговият народ, Яков е падащото Му се с жребий наследство.“ (Втор. 32:9). От всичко, което би могло да съществува Всемогъщият Бог е избрал хора за Свое наследство. Както казва Исус Христос: „Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци.“ (Мат. 4:19).
Някои хора дават живота си в замяна на пари, имущество или какви ли не други неща; но Бог казва, че тези неща ще изгорят. А на нас Той дава това удивително обещание, че нашето наследство може да бъде същото като Неговото. Можем да бъдем ловци на човеци. Именно към такова обещание човек би могъл да се придържа докато е жив. Отдайте живота си в замяна на хора.
Какво означава това. Павел пише: „Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.“ (1 Сол. 2:8). Това означава да вземате участие в живота на хората. Когато Павел отиде в Солун, той не им предаде само една вест; той им предаде от самия си живот, понеже тези хора му бяха мили и скъпи.
Да дадете живота си в замяна на хора, означава да се включвате в злободневни страни на живота. То не е същото като да се участва в комитети и програми. Независимо какви са, те не могат да заместят участието ни е в живота на другите. Там се плаща висока цена.
Има едно удивително обещание в Исая 58:10-12: „ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне; Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват. И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места[a]; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Възстановител на развалините, Възобновител на места за заселване.“
Това е цял списък от обещания, дадени ни от Бога, но те всички се обуславят от едно условие, едно „ако“: „ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа“. Живеем във век, когато съществуват много гладни и наскърбени души. Възможностите са безброй – прекрасни възможности в живота на хората. Открил съм, че всеки път, когато някой се обещае пред Бога и каже: „Господи, това ще е целта ми, ще отдам живота си на хората, ще изливам душата си на наскърбените и ще насищам гладните“, никога повече не му липсват благоприятни възможности.
Когато се разчуе, че се интересувате от хората, те ще направят пътека до вратата ви. Телефонът ви ще звъни често; домът ви ще заприлича на оживена гара; ще ви заобикалят духовно нуждаещи се и гладни хора. Не е необходимо да бъдете особено надарен, за да вземете участие в живота на другите. Просто ги изслушвайте, това е всичко; не е необходимо да сте опитен консултант. Ще се удивите колко много хора ще желаят да разговарят с вас и какви неща ще започнат да ви споделят: гладни, наскърбени души, търсещи отговори на проблемите си.
Когато се ангажирате по този начин с хората, вие ставате съработник на Бога във второто сътворение. Когато влеете живота си в живота на други, когато споделите с тях неизследимите богатства на Евангелието на Исус Христос и се включите с тях в грижите им, вие ставате Божи съработник в сътворение много по-велико от първото.
При все това хората ден след ден отхвърлят тази възможност. Един човек, който искаше да помага на други да започнат да изучават Библията, веднъж ме попита дали ще му помогна да постави началото на това си служение. Понеже всички включени бяха много заети, решихме да се срещаме в 5 ч. сутринта веднъж седмично в дома на моя приятел.
Вечерта преди първото събиране, аз се отбих у дома му с материалите за изучаване на Библията, за да видя как вървят нещата. Когато прекрачих прага, веднага усетих, че нещо не е наред; всичко бе така напрегнато, като че ли въздуха бе наелектризиран. Жена му беше там и не след дълго тя отбеляза, че не желае онези хора да ѝ седят по мебелите и да ѝ правят трохи и цапат по килима. Плюс това, 5 сутринта е смешно време за срещи, а и защо останалата част от семейството да трябва да се буди, само за да може тези хора да изучават Библията. Гласът ѝ започна да трепери, сълзи потекоха по бузите ѝ, цялата се разтресе, толкова надълбоко приемаше нещата.
Докато я слушах, се молех мълчаливо: „О, Боже, освободи ме от проклятието да гледам на мебелите в гостната си, като на нещо по-важно от хората“.
Не е ли животът на хората неимоверно по-ценен от мебелите и килима, които Бог вече е казал, че ще изгори? Понеже цената за участието в живота на хората е скъпа, много малко я вземат на сериозно. Ще трябва да заплатите с времето си, смутени души ще търсят отговори за своите нужди по всяко време на денонощието. Ще трябва да платите с живота си, понеже вашият живот няма да ви принадлежи. „А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси; защото, ето, Аз ще докарам зло върху всяка твар, казва Господ; но на тебе ще подаря живота като печалба по всички места, където отидеш.“ (Еремия 45:5). Вие търсите ли големи неща за себе си? „Недейте!“, казва Господ…
Исус казва: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.“ (Лука 9:24). Предоставям ви да разсъдите дали съществува по-велика цел от това да дадеш живота си за другите.
Материалът е публикуван със съкращения.
Comments