от Татяна Уайрънс
Преди време един християнин ми каза: „Изкуството е пълна безсмислица. Може с него, може и без него. Не разбирам как някой посвещава времето си на толкова безполезни неща…“
Сигурно ще кажете, че мнението е крайно, че не всички мислят така, но е истина: огромна част от хората днес не разбират защо се вдига чак толкова много шум около изкуството. Някой написал страхотна песен – голяма работа. Друг нарисувал картина – не става за ядене. Каква полза? Това не е нещо, без което животът ще свърши. Човек може да живее и без да твори.
В древния еврейски храм свещениците можеха и без орнаментите от нарове и пъпки, можеха и да не се занимават да бродират по завесите херувими или пък да ги изливат от злато. Израил можеше и да не прави на Йосиф шарена дрешка. И с по-обикновена можеше да го облече. Но не е ли това проява на любов от страна на бащата?...
Мисля си: дали Бог има нужда да твори? Налага ли Му се? Може ли без това? Или е искал да си внесе малко разнообразие в безкрайния живот и е започнал да създава?
Не, Бог няма НУЖДА да твори. Той е вседостатъчен и не МУ трябват планети, дървета, тревички, нито хора… Но Той по природа е Творец, Създател. Обича красивите и разнообразни форми. Опитва нови неща. Доставя Му удоволствие да извайва и да наблюдава живота на създаденото от Него. Замислил е да създаде природата и да я засели. Просто така? Без особена полза за Него? По-скоро си е създал проблеми!
Нещо повече – всичко е направил по възможно най-добрия начин. Както се казва, дал е всичко от Себе Си. Много старателно е премислил всяка подробност, направил е най-фините настройки. Най-изненадващото е, че и в нас е вложил способността Си за творчество. Никое друго същество не притежава тази Божествена способност. Никое друго същество не създава нещо, било то уникално и красиво, просто така, извън нуждата си от нещо практично. Тази Божествена искрица в нас е къс от Небето, специална частичка от Божествената природа. Свръхестествена и нетипична за материята е потребността да се създават неща, носещи удоволствие на душата. Така, както храната удовлетворява телата ни.
Не е ли невероятно, че творчеството съпътства Бога и преди сътворението на Земята, по време на създаването на Вселената, а и след това, когато Бог дарява творчески способности на човека? Творчеството ще съществува и когато се възцарят новото небе и новата земя. То ще продължава да съпътства историята, защото Бог има да създава още много неща. И ние ще ги видим! Защото аз мисля, че най-осезаемо можем да се докоснем до Бога, когато съзерцаваме Неговите творения и Му отдаваме слава за сътвореното.
Никой не може точно да обясни защо една песен е толкова вълнуваща за някого, нито пък защо когато друг гледа определена картина, някак му става по-хубаво; защо този филм или тази книга въздействат на трети толкова силно, че го мотивират за промяна…
Това става повод да се замисля върху думите: „… по Свой образ и подобие“. И всичко става ясно! Ето го доказателството, че не маймуната е моя прародител, че не случайността ме е довела на този свят, защото нито едно животно не се стреми да създава красота просто така. Представяте ли си Той е вложил в нас не само необходимите за живот способности, а в известен смисъл ни е дал екстри - луксозни добавки, за да ни направи като Себе Си, с нещо, което наистина само Той притежава. Ето това означава да твориш с много старание и любов!
Творейки, Всемогъщият Бог не се държи възвишено и могъщо, не пази само за Себе Си Своите велики качества. Решил е да даде частица от тях и на смъртни и жалки същества, без особени достойнства, така лесно поддаващи се на поквара. Защо? Може би ни вярва прекалено много… Или пък твърде много ни обича!
Comentarii