Дисциплината на простотата

из “Празнуване на дисциплината” от Ричард Фостер

Простотата е свобода и носи радост и баланс. Християнската дисциплина на простотата е вътрешна реалност, която оказва влияние на външния ни начин на живот. Ние наистина трябва да разберем, че жаждата за охолство в съвременното общество е психотична. И е такава, защото напълно е загубила връзка с реалността. Ние пожелаваме неща, от които нито имаме нужда, нито пък им се радваме. Ние купуваме неща, които не искаме, за да впечатлим хора, които не харесваме. Време е да се събудим за факта, че да правиш, каквото прави болно общество означава самият ти да си болен. Докато не видим колко дисбаланс има в нашата култура в днешно време, ние няма да можем да се справим с духа на мамона вътре в себе си, нито ще желаем християнската простота.


Библията и простотата

Исус обявява война на материализма в Своето време (а също и в нашето време). Арамейският термин за богатство е „мамон“ и Исус го осъжда като съперник на Бога: „Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другият ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона“ (Лука 16:13). Той говори често и недвусмислено по икономически въпроси. Той казва: „Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство“ и „Горко на вас, които са богати, защото сте получили вече утехата си“ (Лука 6:20, 24). Той знаеше, че „където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“, което е точно защо Той заповяда на Своите последователи: (Мат 6:21) „Не си събирайте съкровища на земята“.


Той увещава богатия млад човек не само да има вътрешна нагласа за откъсване от своите притежания, а буквално да се отърве от своите притежания, ако иска Божието царство (Мат 19:16-22). Той казва: „Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ (Лука 12:15). Той казва притчата за богатия земеделец, чийто живот е фокусиран на презапасяване - днес бихме нарекли този човек разумен, но Исус го нарече глупак (Лука 12:16-21). Той призовава всички, които ще го следват към радостен живот на безгрижно безразличие към притежанията: „Дай на всеки, който проси от тебе; и не искай нещата си обратно от този, който ги отнема.“ (Лука 6:30).


Исус говори по въпроса за икономиката повече от всеки друг социален проблем. Ако в едно сравнително просто общество, нашият Господ поставя такъв силен акцент върху духовните опасности от богатството, колко повече ние, които живеем в много по-богата култура, трябва да вземаме на сериозно въпроса за притежанията!


Посланията отразяват същата загриженост. Павел казва: "Тези, които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много безсмислени и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел" (1 Тим 6:9). Той нарича алчността идолопоклонство и казва силни думи срещу всеки, виновен за алчност (Еф 5:5). Той изброява алчността редом до прелюбодейството и кражбата, и декларира, че тези, които живеят в такива неща, няма да наследят Божието царство. Той съветва богатите да не се уповават на богатството си, а на Бога, и да споделят щедро с други хора (1 Тим 6:17-19).


Казвайки всичко това, трябва да побързам да добавя, че Бог възнамерява ние да разполагаме с адекватни материални средства. Днес съществува мизерия от простата липса на материални блага, така както има мизерия, когато хората се опитват да си направят живот от материалните блага. Принудителната бедност е зло и трябва да бъде отречена. Библията не одобрява и екстремния аскетизъм. Писанието заявява, последователно и категорично, че творението е добро и трябва да му се наслаждаваме. Аскетизмът прави небиблейско разделение между добър духовен свят и зъл материален свят и така намира спасение в отделянето на колкото се може по-малко внимание на физическия свят, в който съществуваме.


Аскетизмът и простотата са взаимно несъвместими. Простотата поставя притежанията в правилна перспектива. Аскетизмът няма място в „земя, където текат мляко и мед.“ Простотата се радва на това щедро снабдяване от ръката на Бога. Аскетизмът намира удовлетворение само, когато се смирява. Простотата намира удоволствие и в двете: и в оскъдността и в богатството (Фил. 4:12).


Простотата е единственото нещо, което в достатъчна степен може да преориентира живота ни така, че да можем искрено да се радваме на вещите, без те да ни унищожат. Без простота ние или ще капитулираме пред „мамона“ - духа на този настоящ зъл век, или ще попаднем в един нехристиянски легалистичен аскетизъм. И двете водят до идолопоклонство. И двете са духовно смъртоносни.


Духовната практика на простотата осигурява необходимата перспектива. Простотата ни дава свобода да получим Божието снабдяване като дар, който не е наш, не за да го задържаме, а да можем свободно да го споделяме с другите. След като веднъж разберем, че Библията осъжда еднакво и материалиста и аскетика, ние сме готови да насочим вниманието си към формирането на християнското разбиране за простота.


Вътрешното изразяване на простотата

Централната истина за дисциплината на простотата е да се търси Царството на Бога и правдата на Царството Му и след това всичко необходимо ще дойде в подходящия порядък. Невъзможно е да се надцени значението на Исусовите поучения в този момент. Всичко зависи от концентрирането първо върху по-важните неща. Нищо не трябва да застава преди Божието Царство, включително и желанието за един прост начин на живот.


Фокусът върху Царството произвежда вътрешната реалност. Нищо друго не може да заема централно място. Човекът, който не се стреми първо към Божието Царство, не го търси изобщо. Колкото и да са достойни всички наши останали стремежи, в момента, в който те са във фокуса на нашите усилия, те се превръщат в идолопоклонство. В действителност, когато Божието царство наистина е на първо място, опазването на околната среда, грижите за бедните, справедливото разпределение на благата, както и много други добри неща, ще получат правилното внимание.


Вътрешната реалност на простота включва живота на радостна незаинтересованост към притежания. Нито алчните, нито скъперниците познават тази свобода. Това няма нищо общо с изобилието на притежания или липсата им. Това е един вътрешен дух на доверие. Самият факт, че човекът живее без неща, не е гаранция, че той или тя живее в простота. Павел ни учи, че любовта към парите е коренът на всяко зло, и аз съм забелязал, че често тези, които ги имат най-малко, ги обичат най-много. Възможно е един човек да развива външен начин на живот на простота и в същото време да бъде изпълнен с тревога.


Свободата от тревожността се характеризира с три вътрешни нагласи. Ако това, което имаме го получаваме като подарък, и ако това, което имаме е пазено от Бога, и ако това, което имаме е на разположение на другите, тогава ние ще имаме свобода от тревожност. Това е вътрешната реалност на простотата. Но, ако това, което имаме вярваме, че сме придобили, и ако това, което имаме вярваме, че трябва да задържим, и ако това, което имаме, не е на разположение на другите, тогава ще живеем в безпокойство. Такъв човек никога няма да познава простотата, независимо от външните изопачавания, до които може да се доведе, за да живее обикновен живот.


Да приемем това, което имаме като дар от Бога е първата вътрешна нагласа на простотата. Ние работим, но знаем, че не работата ни дава това, което имаме. Ние живеем по благодат, дори когато става въпрос за насъщния хляб. Ние сме зависими от Бога за най-простите елементи на живота: въздух, вода, слънце. Това, което имаме, не е резултат от нашия труд, но от милостивата грижа на Бога.


Да знаем, че е Божия работа да се грижи за това, което имаме, е втората вътрешна нагласа на простотата. Бог е в състояние да защити това, което притежаваме. Ние можем да Му се доверим. Означава ли това, че ние никога не трябва да вземаме ключовете от колата си или да си заключваме вратата? Разбира се, че не! Но ние знаем, че ключалката на вратата, не е това, което предпазва къщата. Просто няма такова нещо като предпазна мярка срещу крадци.


Да имаме нашите притежания на разположение на другите, маркира третата нагласа на простотата. Ако нашите притежания не са достъпни за нашата общност, когато е ясно, че това би било полезно и добро за тях, тогава това са откраднати притежания. Причината, поради която намираме такава идея за толкова трудно да бъде приета, е страхът от бъдещето. Но ако ние наистина вярваме, че Бог е този, който Исус казва, че е, тогава ние не трябва да се страхуваме. Когато виждаме Бога като всемогъщ Създател и нашият любящ Баща, тогава можем да споделяме притежанията си, защото знаем, че Той ще се грижи за нас.


Външното изразяване на простотата

Да се описва простотата само като вътрешна реалност би било погрешно. Вътрешната реалност не е реалност, докато няма външен израз. Ако усещаме духа на освободителната простота, това ще се отрази на начина, по който живеем. Така че предлагам десет контролни принципа за външния израз на простота. Те никога не трябва да се разглеждат като закони, а само като опит да се придаде ясен смисъл на простотата днес.


Първо, купувайте неща заради тяхната полезност, а не заради техния статут. Повечето хора нямат нужда от повече дрехи. Те купуват дрехи, защото искат да са в крак с модата. Не гледайте модата! Купувайте това, което ви трябва. Носете дрехите си, докато се износят.


Второ, отхвърлете всичко, което предизвиква пристрастяване във вас. Научете се да правите разлика между една истинска психологическа нужда, като приятната обстановка и пристрастяването. Премахнете или ограничете използването на пристрастяващи, нехранителни напитки. Ако откриете, че не можете да живеете без някоя форма на забавление, отървете се от нея: музика, игри, телевизия, филми, списания, книги. Ако парите са сграбчили сърцето ви, раздайте малко и почувствайте вътрешното освобождение. Простотата е свобода, а не робство. Отказвайте да бъде роб на всичко друго, освен на Бога.


Трето, развийте навика да раздавате неща. Ако установите, че сте се привързали към някое притежание, помислете за вариант да го дадете на някой, който се нуждае от него.


Четвърто, не се поддавайте на пропагандата на радетелите за модерни джаджи. Спестяващите време устройства почти никога не спестяват време. Повечето джаджи са създадени, за да не траят дълго, да се изтощават и така да усложняват живота ни, а не да го подобряват. Обикновено джаджите ненужно източват енергийните ресурси на света. Дори само екологичната отговорност би трябвало да ни пази от купуването на по-голямата част от джунджуриите, произведени днес. Пропагандатори се опитват да ни убедят, че тъй като новият модел на това или онова има нова функция, ние трябва да го купим. Такива медийни догми трябва да бъдат внимателно проверени. Често новите функции ни съблазняват да купуваме неща, от които не се нуждаем.


Пето, научете се да се наслаждавате на нещата, без да ги притежавате. Притежаването на неща е мания в нашата култура. Ако можем да го притежавате, ние чувстваме, че можем да го контролираме; и ако можем да го контролираме, ние смятаме, че ще ни доставя повече удоволствие. Идеята е илюзия. Много неща в живота може да се ползват, без да бъдат притежавани или контролирани. Споделяйте неща. Насладете се на обществените паркове и библиотеки.


Шесто, развийте по-дълбока благодарност за Творението. Приближете се до земята. Разхождайте се винаги, когато можете. Слушайте птиците. Насладете се на текстурата на треви и листа. Цветята ухаят. Чудеса в богати цветове навсякъде. Простотата означава да открием още веднъж, че „Господна е земята и всичко, което има в нея“ (Пс 24:1).


Седмо, погледнете със здравословен скептицизъм на всички „купете сега, платете по-късно“ схеми. Те са капан, и само задълбочават вашето робство. И Стария и Новия завет осъждат заеми по добри причини. Да искаш лихва се е смятало за не братска експлоатация на чуждото нещастие. Исус увещава учениците Си да „дават на заем без да очакват да получат нещо в замяна“ (Лука 6:35). Разбира се благоразумието, както и простотата, изискват да бъдем изключително внимателни, преди да влезем в дълг.


Осмо, спазвайте инструкциите на Исус за обикновена, честна реч. „Нека говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия“ (Мат 5:37). Ако сте се съгласили да свършите нещо, свършете го. Избягвайте ласкателства и полуистини. Направете честността и почтеността отличителните характеристики на речта си. Отхвърлете жаргона и абстрактните спекулации, чиято цел е да замъглява или впечатлява, а не да осветлява или информира. Често страхът от това, което другите могат да мислят или стотина други мотиви определят нашето „да“ или „не“, а не подчинението на божествените указания. След това, ако възникне по-привлекателна възможност ние бързо променяме решението си. Ако нашата реч обаче, излиза от послушание към Бога, ние няма да намерим никаква причина да променим нашето „да“ в „не“ и нашето „не“ в „да“. Ние ще живеем в простота на словото, защото нашите думи ще имат само един източник.


Девето, отхвърлете всичко, което поражда притесняване на другите. Това е един от най-трудните и чувствителни въпроси, пред които се изправяме, но ние трябва да се изправим пред тях. В един свят на ограничени ресурси, нашата жажда за богатство означава ли бедност за другите? Трябва ли да купуваме продукти, които са направени, от хора в робство? Потискаме ли нашите родители, деца или съпрузи, защото смятаме, че някои задачи са под нивото ни?


Десето, избягвайте всичко, което отвлича вниманието ви от търсенето първо на Божието царство. Толкова е лесно да се изгуби фокуса при преследването на основателни, дори хубави неща. Работа, позиция, статус, семейство, приятели, сигурност - тези и още много други могат твърде бързо да се превърнат в център на вниманието.


Нека Бог даде кураж и на вас и на мен, да ни даде мъдростта и силата винаги да държим Божието царство като приоритет номер едно на нашия живот. За да направим това, трябва да живеем в простота.

Последни публикации

Виж всички