Взаимоотношения в брака – корен на конфликтите и справянето с тях

от Иван Иванов

Темата за брака и взаимоотношенията в него е една от темите, които никога не остарява. Поколения преди нас, поколението днес и надявам се поколенията след нас ще продължават да се вълнуват от тази тема и нейния истински смисъл и приложение във всяко взаимоотношение между мъж и жена.


Навлизайки в тази тема, ние можем да видим, че те започват в Едемската градина, където Бог поставя началото на брачната инститицуя чрез Адам и Ева. Някои ще кажат, че началото на тази статия е хубаво и е важно какво се е случвало в историята, но може би биха възкликнали: „дай нещо по-съвременно!“. Разбирам нетърпението ви и заради това, „ще дам“, но трябва да знаете, че каквито и проблеми във взаимотношенията в брака да имаме днес, те са резултат на грехопадението.


Приятели, истината е, че съвременната ситуация и трудностите в тези взаимоотношения са ехо на това, което се е случило в Едем. Там човекът се „счупи“. Бог сътвори човекa невинен и вечен, но човекът съгреши и тази грешка доведе до „счупването“ на цялото човечество. Още в началото е редно да кажа нещо за хората, които ще встъпят в брак или вече са „бракувани“. Всички ние трябва да знаем, че бракът е съюз между две „счупени“ личности!


Истината е, че ние хората не сме се променили особено от времето на Адам до сега. Може би в знание, обноски и куп други неща сме, но вътре, вътре в сърцето си всеки един от нас е „счупен“. Едни повече, други по-малко, но всички сме достатъчно „счупени“, за да оплескаме нещата в брака. Може би звучи гадно и може би някой не би желал да приеме едно такова твърдение, но това е така. От това, че сме „счупени“ вътрешно, идват куп проблеми в брака. Именно там човек може да види колко „счупен“ е всъщност. В брака можем да видим колко сме горделиви, егоистични, злобни, агресивни и нападателни, особено в моменти, когато се защитаваме. Тогава можем да видим доколко можем или не можем да простим и да отстъпим. Трябва да помним също, че колкото и да сме „счупени“, бракът не е солова дисциплина, а тандем между двама човека, където е нужен стремеж към единство и приемане с любов!


Тук бих искал да споделя с вас няколко статистики относно брака, мъжете, жените и др.


Някои от основните нужди на един мъж са:

  • Уважение

  • Секс

  • Да бъде приятел с жена си

  • Да се грижи за нуждите на дома си

Някои от основни нужди на жените:

  • Сигурност

  • Искрена комуникация – да бъдеш уязвим

  • Нежно и несексуално докосване

  • Да бъде водена от любящ съпруг, който поема инициатива в това.

Джими Евънс, автор на много книги за брака е казал във връзка с различните нужди на мъжа и жената нещо просто и интересно. Това е нещо, което всеки един от нас знае, но сякаш много често забравяме. Той казва: „Нормално е ти и твоята съпруга да сте различни!“. Различията не винаги трябва да са причина за разделяне. Но именно тук мнозина в днешно време се спъват и губят твърде бързо търпението си като предприемат стъпки, които рефлектират върху живота им. Тогава идва и разводът. Интересно е, че според НСИ (www.nsi.bg) в България за 2020 г. бракоразводите са 9015. Това означава, че 18 030 души по един или друг начин са били наранени от партньора си и в желанието си да бъдат свободни от тази болка и разочарование са решили се справят с болката и проблема като се разведат.


Различията в нас и конфликтите, породени от това, са реалност, която не можем да избегнем. Въпросът обаче не е как да ги избегнем, а как да се справим с тях? Това, което предстои да прочетете не е най-универсалния и най-правилния отговор, а е само още едно предложение, към всички останали, за което смятам, че дава една добра гледна точка.


Справянето с конфликтите става тогава, когато се научим да се приемаме един друг и осъзнаем нашата идентичност в Бога. Да осъзнаеш кой си в Христос ще ти помогне да разбереш, че нито един човек на тази земя не може да задоволи напълно твоите най-дълбоки нужди от обич, сигурност и смисъл. Всичко това можеш да намериш напълно и само в Христос. Осъзнаването и разбирането на това ще ти донесе пълно освобождение от очакванията ти спрямо твоя партньор да посрещне всичките ти нужди, защото това е невъзможно за човек. Някой би попитал как човек може да разбере кой е той в Христос? Отговорът на въпроса е: като отвориш страниците на Божието слово и разбереш какво Бог е казал за теб!


Знаете ли, че Божието слово казва, че освен всичко останало, ние сме и царско свещенство (1 Пет. 2:9)? Във връзка с това има интересни факти, свързани с взаимоотношенията и справянето с конфликтите, породени от различия или други фактори като алкохол, агресия, пари и т.н.


В Стария завет можем да намерим доста информация за свещениците и как е трябвало да се държат, какво е трябвало да обличат, какви жертви да принасят и като цяло, какво трябва или не трябва да правят. Един факт свързан с тях е много впечатляващ и той е, че те не са имали правото да разкъсват дрехите си по каквато и да е причина, освен поради богохулство. В противен случай, ако свещеник разкъса дрехите си, можел да умре. (Лет. 10:6)


В същото време обаче можем да прочетем за други герои от Библията, които не са били свещеници и за тях е било позволено да разкъсват дрехите си и да показват скръбта си, като дори в някои случаи това е носело благословение за тях. Такъв пример е цар Йосия (4 Царе 22). Той раздира дрехите си в израз на скръб и смирение пред Бога като иска прошка. Тогава Бог благославя него и израелския народ.


Тук можем да зададем въпроса, защо свещениците не могат да раздират дрехите си и да скърбят, а всички други могат?


Отговорът се намира в привилегиите, които били само за свещениците. В старозаветни времена единствено свещениците имали достъп до Святото място и Скинията, а веднъж в годината първосвещеникът влизал в Пресвятото място, в самото присъствие на ЙЕХОВА.


Сравнете тази привилегия за достъп със забраната да не раздират дрехите си. Припомнете си, че разкъсването на дрехите бил традиционен начин за изразяване на дълбоко отчаяние от някаква беда. Урокът тук е ясен: Един, който има достъп до непосредственото присъствие на Бога, не може никога да има повод да счита каквото и да е за бедствие. Можем да изразим тази истина и по друг начин: Когато някой човек е преживял и почувствал Божието присъствие в своя живот, нищо, каквото и да се случи, не бива да предизвиква отчаяние! Разбира се тук трябва да поясним, че е нормално човек да чувства отчаяние по една или друга причина, понеже сме хора, които са слаби и податливи на това. Идеята тук обаче е да не останем в отчаянието и то да диктува нашите мисли, думи и действия.


Ако свещеникът можел да разкъса дрехите си поради лична печал, той несъмнено щял да потвърди, че в живота има проблеми, неразрешими от Бога, а това съвсем не е вярно. Бог, който е Любов, Бог на вечността, Безграничният, Личностен Бог, Който живее и в сърцата на Своите люде и управлява колелото на историята, е достатъчно силен за всяка ситуация. Нищо не може да го изненада. Никакъв проблем не е над Неговите възможности да го разреши. Няма такова събитие в живота, за което Неговата благодат да не е достатъчна! Хората, които могат да се обръщат към този Бог директно, не бива да се отчайват. Ако това стане, ще означава, че Бог е неспособен да действа за вечно добро при нашите обстоятелства.


Една от най-забележителните истини, представена на новозаветните вярващи е, че всеки член на Христовото тяло е свещеник (1 Пет. 2:5). Ние сме силно поощрявани да дойдем смело пред трона на Бога, да се обърнем към Него с твърдото убеждение, че Той разбира нашите пробле