„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“

Матей 5:6

Христос не оставя някакво определено учение за душата, но чрез едно дълбокомислено запитване очертава неизмеримостта и цената ѝ. „И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат. 16:26). Ревизираният превод дори използва думата „изгуби“ по отношение на живота, а старият превод употребява думата „ощети“ по отношение на душата. Животът може да се изгуби, а душата да се ощети. „Не се бойте и от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият. Но повече се бойте от Този, Който може и душата, и тялото да погуби в ада.“ (Мат. 10:28).


Душата очевидно е нематериална, щом като не може да се унищожи. Напротив, тялото подлежи на всякакво увреждане, идващо по много начини. Неговата структура изживява при това и промяна във възрастовите му етапи. Времето има неограничени власт над смъртните човеци, както дъждът има власт над пръстните съдове. То разяжда плътта на човека, както дъждът разяжда кирпича. Бавно, но сигурно върши рушителната си работа, без да се интересува от нашите планове и мечти. Ти може да придобиеш богатствата на тоя свят и да станеш мултимилионер, да се добереш до висок пост и да се обкръжиш с вниманието на хиляди почитатели, да станеш прочут художник, знаменит певец, гениален писател, легендарен пълководец, дори и чудотворец, но каква полза, ако всичко това бъде за сметка на твоята душа? Тя няма разменна цена. Каквото и да предложиш на Бога, на всичко Той би ти отвърнал: „Това Аз съм ти го дал. Когато поискам, ще си го взема обратно“.


Ще е фатално да залагаме на плътта, а да изоставяме душата; да търсим временното, а да пропускаме вечното, на което Бог дава преднина.


Една сентенция гласи: „Ако си загубил богатството си, нищо не си загубил, защото материалните блага стоят на повърхността на живота. Ако си загубил здравето си, нещо си загубил, защото здравето е половин живот. Ако си загубил ума си, много си загубил. Ако си загубил душата си, всичко си загубил, защото загубата на душата е вечна гибел“…


Хората забравят старата истина, хиляди пъти доказана от живота, че не само с хляб ще живее човек. Те забравят, че битието на човека не се състои само от плът и кръв. Според един библейски коментар, ако бяхме просто животни, думата „хляб“ щеше да означава само телесна храна, ако бяхме само духове, щеше да означава духовна храна, но понеже имаме и тяло и душа, ежедневният ни хляб означава храна и за двете.


Ти може да се успокояваш и да казваш на себе си, както богаташа от Евангелието, който се успокояваше и си казваше: „Душо, имаш много блага натрупани за много години: яж, пий, весели се“ – въпреки, че душата не яде и не пие. Той се показва пред света като разумен човек, крайно трудолюбив и забогатял, способен и изобретателен, но Бог го нарича „глупак“ – защо? Защото е заслепен, като казва: „Моите ниви, моята реколта, моите хамбари, моето богатство, моята душа… Ще съборя, ще построя, ще събера, ще си кажа“ – като че ли на този свят е само той и всичко – негово притежание. Но Бог му казва: „Глупако, нощес ще ти поискат душата, тогава на кого ще остане това, което си приготвил?“ (Лука 12:15-20)


Бог разкрива пред хората, че прахосват средства за неща, които не са истинска духовна храна и протягат ръце към онова, което не насища (Ис. 55:1-3).


Има ли някой, който не знае какво е жажда? В Пс. 42:1, 2 дословно четем: „Както елен жадува за изворна вода, така душата ми жадува за Тебе, Боже! Душата ми жадува за Бога, за живия Бог: „Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?““ Сравнението не е приумица на певеца на безкрайните вечни милости. За да се сътвори тази великолепна песен, непременно Св. Дух я е вдъхновил в копнеещата, жадуваща душа. В зноя на жарещото слънце, еленът пъхти за водните потоци, защото в тях съзира единственото си спасение. Не се ли добере до бистрите, утоляващи води, той ще е обречен на гибел. Подобна е жаждата и на душата. Един злощастен човек, малко преди да склопи очи, писал: „Жадна и измъчена бе моята душа. Нямаше вода, която да загаси огъня в мен, да утоли жаждата ми. Какво ли не дадох на тая клета душа? Коя ли земя не посетих? Какво ли удоволствие не изпитах? И пак останах жаден като пътник в пустиня, който се увлича подир далечни миражи и върви подир тях, но пада мъртъв и сразен“.


Тоя нещастник не е единственият, дълбоко разочарован от собствения си начин на живот. И самарянката направи горчив опит с разгулния си живот да утолява душевната си жажда, но Христос навреме я спря с думите Си: „Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее“ (Йоан 4:13)


На гладуващите и жадуващите се предоставя средство, диаметрално противоположно на въжделенията на плътските хора, имащо за мотив Божията правда.


Хората се самозалъгват, че носят правда, но Библията оприличава човешката правда на „омърсена дреха“ (Ис. 64:6). Даже и нещо повече от това, тя казва, че „няма праведен нито един“ (Рим. 3:10). Да прибавим и друга печална констатация: „злото на хората по земята беше голямо и всичките техни замисли на сърцата им бяха зло по всяко време…“ (Бит. 6:5). Хората обаче обличат греховете си в невинната мантия на човешката потребност.


Човешката правда говори на Бога така: „Както Ти на мене, така и аз на Тебе. Щом като извършвам добри дела, тогава получавам един плюс и бивам здрав, имам пари, добрувам. Но щом като не върша добри дела, тогава получавам минус и се разболявам, обеднявам, нещастен съм и т.н.“ Напротив, Божията правда говори за „блаженство на човека, на когото Бог вменява правда независимо от дела“ (Рим. 4:6). За жалост, малцина разбират тая библейска истина, че „Исус Христос е нашата правда“ (1 Кор. 1:30).


Никой живот не може да се изгради и осмисли без правда, но за християните – това е Христос. Как да постигнем Неговата правда?


Чрез вяра. „благодарение на Когото (Христос) имаме дръзновение с увереност да се доближаваме до Бога чрез вярата в Него.“ (Ефес. 3:12). Ти може да вярваш в Буда, Конфуций, Шинто, Лаотце, Мохамед, Дънов – хора на религията и философията, които носят разни учения, но не водят към Бога и спасение от греха. Христос приканва: „Вярвайте в Мене!“ и добавя: „През Мене, ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира“ (Йоан 10:9).


Чрез рождение свише. „Истина, истина ви казвам, че ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство“ (Йоан 3:3). И да се опита някой да влезе там, той ще бъде изваден и запратен във външната тъмнина, като онзи без сватбената дреха (Мат. 22:13). В Божието царство няма да влезе нищо нечисто, предупреждава Йоан Богослов в Откровение 21:27.


Чрез приближаване към Неговия характер. „Защото както е Той, така сме и ние в този свят“ (1 Йоан 4:17). Йоан Златоуст припомня за Христа: „като стана човек, премина всички етапи на унижение. Той не си избра майка царица и златно легло. В ясли бе роден, а не в царски палат и в бедната хижа на Йосиф бе отгледан. При избора на учениците Си не взе ритори, философи или царе, но рибари и митари. Той води най-прост живот без да има дом, без да се облича в скъпи дрехи и без да се наслаждава на богата трапеза. И препитанието Си получаваше от други. Търпя обиди, презрение, гонение, докато извървя пътя Си. Викът на кръста – „Свърши се!“, означава Неговото „амин“ в борбата за спасението на нашите души.“


Ако сме усвоили този начин на живот и намерили тази Божествена правда, олицетворението на която е Христос, тогава – „блажени, които гладуват и които жадуват за правдата, защото те ще се наситят“. Христос каза: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее довека“ (Йоан 6:51).


п-р Иван Зарев, списание „Благовестител“, 90-те г.

/Статията е публикувана със съкращения/

Последни публикации

Виж всички